Той се казва Вихър на 81 години, тя – Варда. Той е роден в село Сивино, а тя в Гоздевица. Заедно са повече от 60 години. Той е най-позитивния старец, който съм срещнала по тези места, а тя най-дръпнатата родопчанка. Не иска да я снимат. Със свити устни ми казва, че дори и на сватбите на децата си не е позволила да я снимат. Запознахме се в деня за размисъл преди изборите и си побъбрихме с Вихър за нещата от живота. Разбрах, че от 20 години ходи с патерици, защото има полиневропатия. Докато е в болницата прикован за леглото и …

Тя е на 30. Пропътувала е повече от 6700 км, за да работи в България, на морето, като камериерка в хотел. В Непал е майка ѝ, с която си говори всеки ден и за която трябва да се грижи. Няма огромни амбиции. Иска просто да има работа и пари. Работи заедно с приятеля си Бир, който и е морална опора, но почти всяка вечер тя отива до плажа, за да гледа морето и… клипчета в Тик-Ток. Сподели ми, че не знае за какви пари работи тук, но е убедена, че са много за Непал. Шокира ме. Според Бир, получава минималната …

Беше август 2021 година. Дестинацията Родопите, мястото – където ни видят очите. Когато съм с Елена очите ни много шарят. Сега е юни, годината 2022. Дестинацията Родопите, но имам цел. Очите и душата ми искат да видят същите хора, които срещнах тогава. Назифе и Байрам. Тръгваме към село Жедна и се моля да са живи и здрави и да са там. Оказва се, че бъркам името на селото, но след весели обиколки в района стигаме най-сетне до опустялото село Средска. В един двор трима души седят и си хортуват. Я, единия от тях е Байрам. – Помниш ли ме? – …

Типичен пакистански шофьор на камион прекарва повече време с камиона си, отколкото със съпругата си. Което обяснява защо той иска неговата 10-тонна шестколка да изглежда като нова булка. Тези камиони, които се движат по пътищата и магистралите на Пакистан и съседен Афганистан, са като пъстри птици. Целите, от горе до долу, са в бунт от цветове. Богато изрисувани пана, съдържащи мозайка от птици, цветя, пейзажи, светци и актриси в свръхнаситена цветова палитра, украсяват екстериора, докато пластмасови цветя, драпирани мъниста, огледала, панделки и кадифе красят интериора. Кабината е увенчана от специално изработен дървен нос, увит в  доста кичозни произведения на изкуството, …

На гости на другия свят съм. В него няма интернет, няма 200 канала телевизия, няма вестници, няма вътрешна тоалетна, водата не тече от чешмата в кухнята, а е в кладенеца или на 300-500 метра от къщата. Няма свестни пътища. Няма хора, а ако има се броят на пръстите на едната ръка. Да, точно толкова постоянни жители има с. Женда в Родопите – 5. Късметът ни се усмихва. Срещаме един от тях. Казва се Байрам, кръстен е на празника. На третата приказка след добър ден и от къде сте, вече ни е поканил на кафе. Приемаме на драго сърце и влизаме …

Получих за рожденния си ден тази година една страхотна разходка от най-добрия ми приятел. Част от маршрута бе и любимата Копривщица. Разхождайки се по калдаръмените улички попадам на малко семейно магазинче. Погледът ми се забива в полиците с джунджурии и… о, ужас! Ботев изографисан на чаена чаша, а до него…Тодор Живков. Не се стърпях и казах на продавачката: „Поне ги разместете да не седят един до друг, срамота е!“ Тя веднага настръхна и естествено получих отказ на молбата си. Аз обаче не кандисах. „Извинете, но чужденците ще помислят, че този с голата глава е някакъв революционер, недейте да им обърквате …

Театър – Център за градска мобилност Сцена – автобус 102 Постановка – Комедия в три действия Действащи лица: Пътник (от ромски произход) 120-килограмов контрольор Мустаката пътничка на възраст 72-74 години Шофьор-касиер (без реплики) Вход: 1.60 лв.  Първо действие Пътуваме с градския транспорт в автобус по линията 102. Жега, но рейса е нов, климатизиран и леко ароматизиран от някои пътници. Скука, чакаме си нашата спирката и реем погледи през прозорците. Изведнъж раздвижване на авансцената. Нещо става. Ром на средна възраст с бейзболна шапка и тениска с лекета от по на три години почти изтичва към шофьора. Явно е забелязал нахлуването на …

Поредното доказателство за ненормалността на времето, в което живеем ме блъсна тази сутрин. Както обикновено се успивам, закъснявам и …хуквам към стоянката на такситата, която услужливо се намира на 12 метра от входната врата. О, небеса… закъсняла съм и за там, защото е времето, в което няма нито една кола. Псувайки на ум заставам под сянката на първото дърво и зачаквам оглеждайки се дали нямам конкуренция за жълтия железен кон. Конкуренцията пристига след 30 секунди и отваря уста с въпроса: „Прощавайте, такси ли чакате?” Отговарям кратко „Да” и в този момент нямам никакво съмнение защо ме пита. Просто си личи, …