Типичен пакистански шофьор на камион прекарва повече време с камиона си, отколкото със съпругата си. Което обяснява защо той иска неговата 10-тонна шестколка да изглежда като нова булка.
Тези камиони, които се движат по пътищата и магистралите на Пакистан и съседен Афганистан, са като пъстри птици. Целите, от горе до долу, са в бунт от цветове.
Богато изрисувани пана, съдържащи мозайка от птици, цветя, пейзажи, светци и актриси в свръхнаситена цветова палитра, украсяват екстериора, докато пластмасови цветя, драпирани мъниста, огледала, панделки и кадифе красят интериора. Кабината е увенчана от специално изработен дървен нос, увит в доста кичозни произведения на изкуството, докато низ от метални звънчета висят от шасито по цялата периферия. Когато камионът е в движение, тези камбанки звънят една в друга като гънгру (ВИЖ) на булка. Оттук идва и прякорът Jingle truck – „звънящи камиони“, измислен от американски войски, разположени в Афганистан.
В Пакистан изкуството на рисуваните камиони води началото си от 20-те години на миналия век, когато камионите Bedford, внесени от Англия, нахлуват по улиците на страната. Те са снабдени с големи дървени „носове” върху кабината на камиона. Този нос или корона, както ги наричат, е украсен с декоративни брони и дървена облицовка по дължината на кабината. В края на 40-те години на миналия век, когато камионите започват пътувания на дълги разстояния, за да доставят стоки, всяка компания проектира лого, така че неграмотните хора да разберат кой е собственик на камиона. С течение на времето тези лога стават все по-фантастични, ярки и конкурентни. През 50-те години на миналия век стилизирани стенописи и фрески започват лека-полека да ги заменят. През 60-те години, когато икономиката на страната процъфтява, декорациите стават все по-сложни, за да отразяват нарастващото богатство на шофьорите и възхода на нова градска класа.
Когато за първи път по време на пътуването си из Пакистан видях такъв камион, попитах нашия водач Sohail Sakhi какво символизират богатите им украси. Усмихвайки се той ми отговори, че по това се познавало колко добър е шофьорът :-). На всичко отгоре на повечето автобуси от градския транспорт в Карачи например, беше изписано името на водача. Все едно подпис на художник върху картина. Само дето шофьорите не рисуват сами камионите и автобусите си. Това е цяла индустрия. Само в Карачи (старата столица на Пакистан) 50 000 души са заети в работилниците, които развиват занаята, като шофьорите на камиони са готови да похарчат до 2500 долара, за да гарантират, че камионът им е по-добър от останалите. В повечето случаи това е двугодишната им заплата.
Шарен свят, както се казва и тук изразът си е точно на мястото.
Жестоки са!