Получих за рожденния си ден тази година една страхотна разходка от най-добрия ми приятел. Част от маршрута бе и любимата Копривщица. Разхождайки се по калдаръмените улички попадам на малко семейно магазинче. Погледът ми се забива в полиците с джунджурии и… о, ужас! Ботев изографисан на чаена чаша, а до него…Тодор Живков.
Не се стърпях и казах на продавачката: „Поне ги разместете да не седят един до друг, срамота е!“
Тя веднага настръхна и естествено получих отказ на молбата си. Аз обаче не кандисах. „Извинете, но чужденците ще помислят, че този с голата глава е някакъв революционер, недейте да им обърквате историческите представи.“ Злобен поглед над очилата ме сподири и аз реших, че няма смисъл да упорствам, явно женицата бе фенка на Тато.
Направих 50 метра надолу по улицата, но….сърце не трае. Върнах се и вдигнах телефона за да заснема „чудото“. Продавачката от вътре изкрещя: „Да не си посмяла да ги пипаш!“.
Нищо не пипам, само те правя популярна! – рекох и щракнах камерата.
Стана ли кадрото, ехидно ме сподири госпожата.
Стана то каквото стана! 🙁
Руснаците имат термин,с който наричат подобни „културни“ инициативи–ХАЛТУРА! Срамота е не само подреждането им един до друг!Срамота е,че са изобразени върху предмети за битова употреба,а това води до асоциации с „Опасен чар“–куче-касичка,прасе-касичка…Нищо чудно,някой да му хрумне „великата“ идея да ги отпечата и на тоалетна хартия.И сигурно ще има някой,който да се радва и на тази простотия.