Градски транспорт стартира увеселителна програма

Театър – Център за градска мобилност

Сцена – автобус 102

Постановка – Комедия в три действия

Действащи лица:

Пътник (от ромски произход)

120-килограмов контрольор

Мустаката пътничка на възраст 72-74 години

Шофьор-касиер (без реплики)

Вход: 1.60 лв.

 Първо действие

Пътуваме с градския транспорт в автобус по линията 102. Жега, но рейса е нов, климатизиран и леко ароматизиран от някои пътници. Скука, чакаме си нашата спирката и реем погледи през прозорците. Изведнъж раздвижване на авансцената. Нещо става. Ром на средна възраст с бейзболна шапка и тениска с лекета от по на три години почти изтичва към шофьора. Явно е забелязал нахлуването на контрольори и решава да си закупи билетчето, което му липсва за проверката. Чуваме заветното „Карти и билети за проверка!“. След гласа се появява един от глутницата контрольори – 120-килограмов мъжага. Провери ни набързо и с туловището си блокира пътя на нарушителя като го позиционира до предната врата без алтернатива за бягство, забранявайки на шофьора да я отваря. Усещаме, че ще има сеир, а ние сме с гръб към сцената, веднага сменяме местата си и сядаме на „първи ред“.

  Ха ха хаааа. Видя ме и веднага хукна за билетче, а? Знаем ги тези номера.

  Не е верно. Аз си дойдох да пазарувам, ама шофьорчето нема дребни да ми върне, каза нарушителят, изненадващо държейки двайсетолевка в ръка.

Там си пише –  „билет се продава срещу точно приготвена сума“. И пак не на мене тези номера, знаем се, каза надъхано контрольорът.

Е, немем, повиши рязко тона ромът.

  Моля по-тихо, че шофьорът трябва да е спокоен. Сега трябва да ти кажа, че имаш две възможности. Глобата вече е 40 лева, ако нямаш, тогава следва акт от 200 лв.

Пиши акта!, хладнокръвно и доволно рече ромът. Обърна се към шофьора и му каза:

Отваряй да слизам, че си изпуснах спирката.

Никъде нема да ходиш без документ за самоличност, контрира го контрольорът.

Ето ти тогаз една лична карта за спомен.

Не ми трябва, имам си три. Явно кондукторът не искаше още лични карти за сувенири.

Вече няма човек в рейса, който да не е наострил уши и да не наблюдава спектакъла. И точно в този момент големият мъж… омеква.

Айде намери някой да ти развали парите и поне си купи нормален билет.

Е, кой?

А, бе няма ли кой му развали 20 лева, помоли контрольорът.  

Тишина.

Е, добре де, поне две по 10.

Някои от пътниците започнаха да се бъркат и мъжагата, висок около 2 метра фиксира в дъното на автобуса девойка, която явно вече беше извадила търсените десетолевки.

Ей, там при момичето иди! А, не стой!, отсече кондукторът и тръгна с него, че сакън да не избяга.

Парите развалени. Прословутото билетче – закупено. Вратата най-сетне отворена, а ромът победоносно слиза от рейса макар и няколко спирки по-късно.

   А, бе алоу, няма ли да кажеш поне едно мерси?

  Благодарим, благодарим, ръкомахайки с блага усмивка изпроводи тръгващия автобус нарушителят.

 Второ действие

Нямаше време за антракт. От същата спирка се качи мустаката възрастна женица с коси до кръста, заплетени на две индиански плитки. Имаше и трета. Изненадващо, това бе бретона й. Настани се на седалката пред нас, а до себе си тръшна 4 торби.

–  Карти и билети за проверка, избоботи на секундата главният герой – кондукторът.

Моля, моля. Глей го тоя. Първо трябва да се настаня удобно и чак тогава ще ви търся карти и билети, отсече госпожата с любезен тон и ровейки в торбите продължи – Едно време в дъното на автобуса седеше едно човече и продаваше билетчета. Всички се качваха от там и слизаха от предната врата. А сега чет нямате. Ама какво да ви обяснявам, надали ще ме разберете…

  По-живо, няма да ви слушам монолога.

Я, моля ви, дръжте се по-възпитано, хрантутници такива. Не стига дето ви храним, ами я се вижте и какво хубаво облекло ви купихме.

Кой? Вие ли? Още малко ще кажете, че и децата сте ми направили. Кой ми е купил дрехите?

За децата не знам, ама за дрехите аз и всички тук – ние данъкоплатците. Освен туй и заплатите ви плащаме и то големи. Вижте как сме ви угоили, вместо да ви дадем по една мотика и да ви пратим да копаете. По-здравословно е. Тъкмо ще заслабнете и ще вършите работа, а не да висите цял ден по спирките, заключи „индианката“, изваждайки най-сетне от една найлонова  кесийка пенсионерската си карта, която прилежно бе подредена с още безброй листчета и документи.

Ето, заповядайте, рече любезно госпожата и продължи да припомня какво е туй кондуктор в миналото.

Госпожа, скоро ще има конкурс за директор на ЦГМ и ви съветвам да си подадете документите. Като станете директор, обещавам да ви слушам и да изпълнявам.

  Вярно е, много са тези хрантутници, трябват съкращения. Ставайте директор и започвайте реформата, репликира Зеки, включвайки се във второ действие.

Финал

За съжаление дойде време да слизаме. Изобщо не усетихме кога сме стигнали нашата спирка.

  Благодаря ви, направихте ми вечерта, се обърна Краси към мъжагата-кондуктор.

  Какво съм ви направил?

Нищо, направихте ми вечерта, повтори Краси и допълни: смях се със сълзи.

В същия момент автобуса отвори врати и о, чудо! Какво да видим – на спирката чакат още четирима контрольори, готови да нападнат вече проверения автобус.

Госпожа, ставайте директор, наложително е. Ето, качват се още четирима хрантутника, през смях извика Зеки.

 За вас историята разказаха редовните пътници

Красимира Пастирова и Зеки Малунски

1 comment

  1. Весело си живеете вие в София! Аха-аха да го докарате на Станислав Стратиев!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.