Театър – Център за градска мобилност
Сцена – автобус 102
Постановка – Комедия в три действия
Действащи лица:
Пътник (от ромски произход)
120-килограмов контрольор
Мустаката пътничка на възраст 72-74 години
Шофьор-касиер (без реплики)
Вход: 1.60 лв.
Първо действие
Пътуваме с градския транспорт в автобус по линията 102. Жега, но рейса е нов, климатизиран и леко ароматизиран от някои пътници. Скука, чакаме си нашата спирката и реем погледи през прозорците. Изведнъж раздвижване на авансцената. Нещо става. Ром на средна възраст с бейзболна шапка и тениска с лекета от по на три години почти изтичва към шофьора. Явно е забелязал нахлуването на контрольори и решава да си закупи билетчето, което му липсва за проверката. Чуваме заветното „Карти и билети за проверка!“. След гласа се появява един от глутницата контрольори – 120-килограмов мъжага. Провери ни набързо и с туловището си блокира пътя на нарушителя като го позиционира до предната врата без алтернатива за бягство, забранявайки на шофьора да я отваря. Усещаме, че ще има сеир, а ние сме с гръб към сцената, веднага сменяме местата си и сядаме на „първи ред“.
– Ха ха хаааа. Видя ме и веднага хукна за билетче, а? Знаем ги тези номера.
– Не е верно. Аз си дойдох да пазарувам, ама шофьорчето нема дребни да ми върне, каза нарушителят, изненадващо държейки двайсетолевка в ръка.
– Там си пише – „билет се продава срещу точно приготвена сума“. И пак не на мене тези номера, знаем се, каза надъхано контрольорът.
– Е, немем, повиши рязко тона ромът.
– Моля по-тихо, че шофьорът трябва да е спокоен. Сега трябва да ти кажа, че имаш две възможности. Глобата вече е 40 лева, ако нямаш, тогава следва акт от 200 лв.
– Пиши акта!, хладнокръвно и доволно рече ромът. Обърна се към шофьора и му каза:
– Отваряй да слизам, че си изпуснах спирката.
– Никъде нема да ходиш без документ за самоличност, контрира го контрольорът.
– Ето ти тогаз една лична карта за спомен.
– Не ми трябва, имам си три. Явно кондукторът не искаше още лични карти за сувенири.
Вече няма човек в рейса, който да не е наострил уши и да не наблюдава спектакъла. И точно в този момент големият мъж… омеква.
– Айде намери някой да ти развали парите и поне си купи нормален билет.
– Е, кой?
– А, бе няма ли кой му развали 20 лева, помоли контрольорът.
Тишина.
– Е, добре де, поне две по 10.
Някои от пътниците започнаха да се бъркат и мъжагата, висок около 2 метра фиксира в дъното на автобуса девойка, която явно вече беше извадила търсените десетолевки.
– Ей, там при момичето иди! А, не стой!, отсече кондукторът и тръгна с него, че сакън да не избяга.
Парите развалени. Прословутото билетче – закупено. Вратата най-сетне отворена, а ромът победоносно слиза от рейса макар и няколко спирки по-късно.
– А, бе алоу, няма ли да кажеш поне едно мерси?
– Благодарим, благодарим, ръкомахайки с блага усмивка изпроводи тръгващия автобус нарушителят.
Второ действие
Нямаше време за антракт. От същата спирка се качи мустаката възрастна женица с коси до кръста, заплетени на две индиански плитки. Имаше и трета. Изненадващо, това бе бретона й. Настани се на седалката пред нас, а до себе си тръшна 4 торби.
– Карти и билети за проверка, избоботи на секундата главният герой – кондукторът.
– Моля, моля. Глей го тоя. Първо трябва да се настаня удобно и чак тогава ще ви търся карти и билети, отсече госпожата с любезен тон и ровейки в торбите продължи – Едно време в дъното на автобуса седеше едно човече и продаваше билетчета. Всички се качваха от там и слизаха от предната врата. А сега чет нямате. Ама какво да ви обяснявам, надали ще ме разберете…
– По-живо, няма да ви слушам монолога.
– Я, моля ви, дръжте се по-възпитано, хрантутници такива. Не стига дето ви храним, ами я се вижте и какво хубаво облекло ви купихме.
– Кой? Вие ли? Още малко ще кажете, че и децата сте ми направили. Кой ми е купил дрехите?
– За децата не знам, ама за дрехите аз и всички тук – ние данъкоплатците. Освен туй и заплатите ви плащаме и то големи. Вижте как сме ви угоили, вместо да ви дадем по една мотика и да ви пратим да копаете. По-здравословно е. Тъкмо ще заслабнете и ще вършите работа, а не да висите цял ден по спирките, заключи „индианката“, изваждайки най-сетне от една найлонова кесийка пенсионерската си карта, която прилежно бе подредена с още безброй листчета и документи.
– Ето, заповядайте, рече любезно госпожата и продължи да припомня какво е туй кондуктор в миналото.
– Госпожа, скоро ще има конкурс за директор на ЦГМ и ви съветвам да си подадете документите. Като станете директор, обещавам да ви слушам и да изпълнявам.
– Вярно е, много са тези хрантутници, трябват съкращения. Ставайте директор и започвайте реформата, репликира Зеки, включвайки се във второ действие.
Финал
За съжаление дойде време да слизаме. Изобщо не усетихме кога сме стигнали нашата спирка.
– Благодаря ви, направихте ми вечерта, се обърна Краси към мъжагата-кондуктор.
– Какво съм ви направил?
– Нищо, направихте ми вечерта, повтори Краси и допълни: смях се със сълзи.
В същия момент автобуса отвори врати и о, чудо! Какво да видим – на спирката чакат още четирима контрольори, готови да нападнат вече проверения автобус.
– Госпожа, ставайте директор, наложително е. Ето, качват се още четирима хрантутника, през смях извика Зеки.
За вас историята разказаха редовните пътници
Весело си живеете вие в София! Аха-аха да го докарате на Станислав Стратиев!