Той се казва Вихър на 81 години, тя – Варда. Той е роден в село Сивино, а тя в Гоздевица. Заедно са повече от 60 години. Той е най-позитивния старец, който съм срещнала по тези места, а тя най-дръпнатата родопчанка. Не иска да я снимат. Със свити устни ми казва, че дори и на сватбите на децата си не е позволила да я снимат.
Запознахме се в деня за размисъл преди изборите и си побъбрихме с Вихър за нещата от живота. Разбрах, че от 20 години ходи с патерици, защото има полиневропатия. Докато е в болницата прикован за леглото и инвалидната количка Варда се грижи за него. „Слагаше ме в количката, оправя ми краката и ме разхожда из салона. Кафе ми дава. Аз не мога да пия, ама тя ми сипва в устата. Две години ме храни в уста като малко дете. Не исках да живея така и реших да се ликвидирам“, застрелва ме Вихър с откровението си. „При разходките из отделението видях едни оголени кабели и в главата си вече имах план. Една сутрин жената ми вуйдиса и ме остави на туй място без да знае какви ги мисля. И нали трябва да са ми мокри ръцете, аз си плюя в ръцете. И хващам кабелите, ама….то нямало ток по тях, майка му стара. И така, Господ значи е решил да не ме ликвидира и се примирих.”
През двата часа, които прекарахме с Вихър нямаше човек, за когото да каже лоша дума. „Сина и дъщерята, те са много добри. Идват и питат как си, имаш ли пари, какво да ти донеса, имаш ли дърва. Много добри деца. Момчето е Росен, а момичето Веждана. Зетя е от нашите села и снахата и тя. Хубави хора ве….да дойдат да те видят, да се интересуват. Жената сега тя набляга на мюсюмънлъка, ама иначе е добра, нямам думи да ти я опиша какво значи добра“.
Вихър е работил като шофьор в мините и се пенсионира на 47 години. Не се оплаква. „Сега хората се оплакват, аз нямам основание да се оплаквам – ни от предишния строй, ни от сегашния. Не пия не пуша, взимам днеска близо 40 лв. Ей тъй, спя си и те си капят”.
Страстта на Вихър са Трабантите. Има четири. Всичките са паркирани около къщата му, даже два от тях са покатерени над селската чешма и седят като паметници. Кметът на селото преди време поискал пътя да се освободи от колите, но той не можел да се раздели с тях и ги качил с кран над чешмата да са близо до къщата му и да ги вижда всеки ден. Само един е в движение, с платена Гражданска отговорност и в пълна изправност. Пожела да му направя снимка с него. Хвърли патериците и с бавна стъпка стигна до автомобила, изправи гръб и се усмихна готов да го запечатам.
Няма как в този ден за размисъл да не го питам за кого ще гласува. Отговорът му ме остави безмълвна.
„Новият кмет е жена, ама отракана и на всеки помага. Утре като ида, тя ще е там и ще я питам: ние първо, че сме подчинени и второ искаме да ти помогнем, та кажи кой номер. Ще се водя по нейния акъл. Дали съм прав, дали съм крив, не знам. Жената няма да я питам за кой номер ще гласува. Ала задължително трябва да се гласува”.
