До шестата си година не знаех значението на думата балкон, защото живеехме в къща и имахме двор. После влязохме в блок и първият архитектурно-строителен термин, който научих бе тераса. Нашата бе дълга цели 8 метра и достатъчно просторна, за да карам по нея летните си кънки, когато навън валеше, без да събарям мушкатата на мама.
Вече се смятах за пораснала, когато, четейки “Ромео и Жулиета” разбрах, че балконът може да има и други функции, да служи за любовни обяснения, например. Тези лирически отклонения обаче си минаха времето. Сега вече знам, че балконът е нещото, без което не мога, защото той е моята връзка със света, с небето, с дърветата, с птичките…всъщност с всичко онова, което липсва на съвременния човек, сврял се в бетонните си 50 квадрата. Не ми казвайте, че всичко това може да го видите и през един прозорец.
Тук говорим за усещания и за пространства. А и за още нещо – красота. Разхождайки се из малките улички в центъра на столицата, пък и в по-големите градове на страната, там където все още има образци на архитектурата от началото на миналия век, човек може да види едно истинско “балконно” изкуство. Архитектите от онова време са се ограничавали в два материала за направата на балкони – камък и ковано желязо. И ако си мислите, че камъкът е използван само за балюстри в класическия им вид, лъжете се. От него те са правили направо каменни дантели, в които са вплитали флорални елементи. Същата изящност се вижда и при железните парапети, с които са ограждани някогашните балкони. Задължителните подпори, които са конструктивен елемент и не могат да бъдат избегнати, също са същинско произведение на изкуството.
Наблюдавайки сегашното строителство се чудя на няколко неща. Първото е, защо хората се лишават от балкон, приобщавайки го към общата жилищна площ. Не става дума за хората, които като сардели живеят в малка квадратура. Второто е остъкляването. Едва ли има нещо, което да загрозява и без това ужасните фасади на панелките, както остъкления балкон. И третото, но не последно, над което разсъждавам е, защо архитектите проектират така балконите, сякаш са им последна грижа и сякаш хората никога няма да излизат на тези балкони.
Е, слава Богу, че не визирам 100 % от тях. Надеждата ми е в тези, които знаят какво означава за градския човек балкона и го правят не само функционален, но и красив.
Публикувано в сп. Екстериор- 2007 г.3