Всяка къща си има покрив, врати, прозорци, но не всяка си има… еркер. Един архитектурен елемент, който прави сградата хем различна, хем красива, хем… романтична.
Начевайки писането по темата “еркер”, реших да направя анкета сред познати, за да разбера, на колко от тях думата говори нещо. Ужасно малка бе бройката на знаещите, затова ще започна с определението – що е това еркер.
Думата идва от немски и буквално означава балконче. Това всъщност е издадена част във вид на конзола, извън основната част на сградата и е един вид начин да се увеличи площта на отделни помещения. Означава още „закрит балкон“ затворен с ограждащи плътни стени.
Еркерите безспорно служат за разкрасяване и оживяване на фасадите. Те обаче, освен екстериорен “живот”, имат и интериорен. Едва ли има по-романтично място в една къща от нишата на еркерен прозорец. Ако сте гледали един от най-впечатляващите любовни фирми с Ал Пачино и Мишел Пфайфър – “Франки и Джони” със сигурност помните края му.
По халат и с четка за зъби в устата, седнала пред еркерния прозорец Мишел наблюдава как утрото се пробужда и как съседите й започват деня. Усмихната тя пита Ал Пачино: “Ще ме обичаш ли, каквото ще да става?” Той я поглежда с онези огромни очи и кимва утвърдително, а тя признава “Аз съм на 36.” Финалният кадър на филма показва Франки и Джони прегърнати в леглото, а камерата застива в осветения от слънцето еркерен прозорец. Хвала на този режисьор.
Не знам дали защото животът ни стана по-динамичен и все не ни остава време за романтични забежки, но този прагматизъм личи и в най-новата архитектура, където като че ли еркерът е излязъл от мода. Този така красив елемент вече може да се види почти само в старите сгради от миналия и по-миналия век. Добре, че са филмите!
Публикувано в сп. Екстериор – 2007 г.