Завистта не е една от отличителните черти на характера ми, но това чувство изпитах силно, виждайки снимките на Михаела Сковранова, кинорежисьор и фотограф. Завидях й за младостта, за смелостта, за чувствата, който успява да предизвика у зрителя със своите подводни и редки „надводни“ фотографии. Само на 27 години, а за нея вече са писали Нешинъл Джеографик, Дейли Мейл, Гардиън, а тази седмица и Ню Йорк Таймс. Печели множество награди между които и австралийска номинация за 2015 година в „30 под 30 – жените фотографи“ (Photoboite 30 Under 30 Women Photographers) и първо място в Australian Life 2015. Още като ученичка печели Sony International Awards 2009 – Student Focus и е избрана да представи колежа по дизайн Raffles College, Австралия на изложба в Кан, Франция.
Няма да намерите ярки цветове в подводните снимки на Михела Сковранова. Въпреки, че са десатурирани, нейните образи кипят от емоция и носят голяма доза драматичност. Ще усетите двойствеността между красотата и суровата сила, която е навсякъде в океана. Все пак, тя обича да оставя малко и на нашето въображение. „Не искам да покажа всичко и не искам изображенията да са прекалено чисти или прекалено съвършени“, обяснява Сковранова. „Искам всички петна от светлина, планктон и всичко, което се смесва във водата, да бъде там, за да покаже колко е променлив океана“.
Михаела е нещо повече от просто фотограф. Късометражните й филми показват истории. От документирането на гърбарските китове (тези китове имат най-големите гръдни перки, като гигантски крила) до морската археология, нейните истории са оригинални и вдъхновяващи, независимо дали ги разказва чрез камерата или чрез филмите си.
Родена в Словакия, Михаела Сковранова се мести в Сидни, Австралия със семейството си когато е на 13 години. По ирония на съдбата талантливата фотографка първоначално е ужасена от океана. В стремежа си да преодолее страха, тя решава, че снимането на ръба на водата ще й помогне. Така открива загадъчния и мистериозен подводен свят.
„Влюбена съм в океана, защото се чувствам много повече аз, когато съм във водата“, казва Сковранова. „Имам усещане за безтегловност и когато съм в океана, нищо друго не съществува“.
По думите й обича да си сътрудничи с океана, но се концентрира върху плитките води, снима на първите 5-10 метра от повърхността, ползвайки естествена светлина, която е на разположение в дадения момент. Не използва осветление. Гмурка се с възможно най-малко оборудване и техника. Така тя документира китовете и австралийски морски лъвове, които са застрашен вид. „Можете наистина да видите колко сложни са тези същества: разговарят един с друг, обичат, плачат и да, пеят, както и ние,“ казва тя.
През 2017 г. Сковранова за първи път пътува до Антарктида. „Там видимостта е ограничена и условията много лоши, но това пътуване е сред най-вълшебните на които съм поемала. Антарктида отнема време и търпение, но е едно много специално място“.
Сковранова предпочита свободното гмуркане, или както тя го определя – „снимаш докато имаш дъх“. Заради дивата природа, която тя документира и дълбочините, в които работи, Сковранова казва, че задържането на дъха е „естествено допълнение“ към нейния процес. Така тя позволява на заобикалящите елементи да я ръководят и да й влияят. Тя също така се надява, че нейните снимки показват колко са особени отношенията ни с водата, особено за онези, за които океана е „изчезнал“.
Статията е публикувана във photoworld.bg
Материалът и галерията може да видите ТУК