Лий Джефрис: Това, което наистина има значение, са хората!

Дълго се колебах дали да представя британския фотограф Лий Джефрис. Чувствата, които предизвикваха неговите портрети, когато ги гледах, бяха на ръба на приемането и отричането. Бяха толкова истински, толкова проникновени и в същото време някак тъжни, даже болезнени. Чудех се какво му дава мотивация за неговата изключителна портретна работа с клошарите, просяците, бездомниците, изобщо маргиналите, както ги нарича нашето „вчесано“ общество.

„Снимам хората, които срещам с най-дълбоката съпричастност, на която съм способен. Обикновено започвам с уважение и връзката се движи винаги в тази посока. Мога да бъда с човека за час или често много по-дълго, защото ми трябва време да се потопя в общността. Моите образи идват отвътре навън, не отвън навътре“, гласят обясненията на самия Джефрис. И наистина неговият уникален стил може да бъде категоризиран като „духовна иконография“.

В детските си години Лий много харесва живота на своя чичо, който има счетоводна фирма. Искал неговия живот, къщата, колата, празниците. Затова и завършва счетоводство, но не прави нещо драматично и фундаментално до 35-тата си годишнина. Към онзи момент Джефрис продава велосипеди и в тази връзка му трябва фотоапарат, за да снима бегачи и дамски колелета. „Никога преди това не бях правил снимки, но явно в главата ми трябва да е имало нещо“.

<figure class=“wp-block-image“><img src=“http://pastirova.com/wp-content/uploads/2018/12/Greg1-1024×623.jpg“ alt=““ class=“wp-image-4201″/></figure>

Всичко започва преди 10 години в Лондон. Лий Джефрис излиза с камерата си на разходка и решава да опита улична фотография. Това решение променя из основи живота му.

Началото
„Забелязах това момиче до входа на Св. Мартин. Беше заобиколена от китайски кутии за храна и този голям спален чувал с ярки червени и сини ленти. Помня тези ярки цветове до ден днешен. Започнах да я снимам от другата страна на улицата. Тя ме забеляза и започна да крещи по мен. Стоях там, в средата на улицата и хората ме гледаха укротелно, като да казваха „Какво правиш на това бедно момиче?“ Почувствах се толкова неудобно, не знаех какво да правя. Никога преди не бях изпадал в такова положение и всичко, което исках да направя, беше да се махна оттам, но не го направих, нещо ме спря. Вместо да побегна аз тръгнах спокойно към нея, седнах и започнахме разговор за това, което току що се беше случило. После темата се смени. Говорихме дълго и след няколко часа, когато вече бях чул историята й, тя нямаше нищо против да я снимам. Родителите й бяха я изхвърлили, беше само на 18 години. Това не беше повратната точка в творческите ми търсения т.е., че щях да снимам бездомни хора занапред, нещо друго се случи, което провокира това. Реших , че ако ще ставам фотограф, то това няма да е типичната улична фотография. Това ще бъде нещо по-интимно. Всичко след това бе изградено от това преживяване. Нямах представа колко голямо ще е то. Това не е нещо, което съм управлявал – просто се случи. Любовта се случва по странен начин, а не когато я търсите и за мен така стана с фотографията. Исках да бъда с хората по този начин“.

Едно от най-големите му фотографски влияния е от уроците по история в училище, когато вижда черно бели снимки на войници от Втората световна война. „Никога няма да забравя емоцията в очите им. Тази дълбочина на емоциите и силата е това, което улавям в моите снимки“.

И сега Лий Джефрис е счетоводител на пълен работен ден, баща и фотограф, който живее в Манчестър, Великобритания.

Снима само с обектив 24 мм f / 1.4 и малък ръчен рефлектор. Онази първа снимка на момичето прави със 70-200 мм. По-късно снима с 85 мм, но предпочита начина, по който 24 мм прави портретите. „Той ми позволява да се приближа достатъчно, че да мога да говоря с тях докато снимам и това става естествена част от процеса“.

Благотворителна дейност
Опознаването на всички бездомни хора, преди да ги заснеме, наистина променя Джефрис не само като творец, но и по един благороден, хуманен начин. Той осъзнава, че портретите му започват да набират популярност и да се продават и че всъщност може да направи нещо за бездомните. Започва да работи с YellowKorner и това му позволява да организира благотворителни търгове, като последният от тях събра повече от 25 000 евро за благотворителна фондация в Париж.

Синергия
През последните няколко години, от началото на 2014 г., за да бъдем точни, Лий работи с французина Jef Aérosol, известен стрийт арт художник, който твори с шаблон. Джеф Аеросол вижда някои от работите на Лий, свърза се с него и те веднага решават да съчетаят работата си. Дълбочината и тишината в работата на Лий се допълват от движението, извиращо от шаблоните на Джеф. В резултат на сътрудничеството им портретите на Джефрис излизат извън галериите и интернет пространството.

Статията е публикувана във photoworld.bg

Материалът и галерията може да видите ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.