Петр Ловигин: Аз не съм фотограф, аз съм разказвач

Лудостта може да бъде тъжна, може да бъде и весела, може да бъде и градивна.

Доста време по уважителни причини (посещение на ислямска държава, падане, счупване, пребиваване в болница, лек мързел) отлагах разказа си за един доста нестандартен и интересен творец. След деня с Клуб Фото Свят в студиото на Кирил Станоeв обаче, се стегнах и довърших започнатото, защото смятам че двамата творци имат нещо общо в почерка. А и този руснак ми стана някак по-разбираем и близък. Да, фотографът, който искам да ви покажа е руснак.

Да живееш в измислен свят е диагноза, но да случваш творческите си идеи в измислена държава, в измислено време, с измислени герои е стил, отличаващ яркия почерк на фотографа Петр Ловигин.
Петр Ловигин е роден между Олимпиадата в Москва и смъртта на Брежнев през 1981 г. в град Ярославл. През 2004 г. завършва архитектура и си купува камера. Още с първите си снимки той започва да създава свой измислен свят, който година по-късно нарича „КостаРика“.
В неговата КостаРика жирафи се разхождат край църквата „Покров Богородичен“, баби играят футбол на брега на океана, Саддам Хюсеин обича плюшени мечета, Уди Алън се мултиплицира на спортната площадка в градския парк, а майка Тереза в детска градина.

„Очевидно никой не очаква нищо от мен в една снимка и аз не дължа на никого нищо. Следователно, без да влизам в рамки, аз просто снимам живота си, с всичко, което се изпречва пред очите ми и така пълня картините си“, определя Ловигин творческото си кредо.

Ловигин споделя, че често прави фотомонтажи, защото както самият той казва, за да донесе истински жирафи в Църквата Покров Богородичен, ще трябва да пропилее всичките си спестявания. Освен това дори технически понякога е невъзможно да се комбинират някои неща, които са в неговите снимки. Но ако въображението изпреварва възможностите ви, защо да не се сприятелите с технологиите?, заключва Ловигин.


В по-голямата част от проектите си руският фотограф смесва неща, които на пръв поглед са несъвместими. Това преди всичко е естетиката на контраста. Колкото по-агресивни са нещата, които комбинира, толкова по-интересна е получената картина. Кавказки хор и православна църква, екзотични африкански животни и природата около Ярославл. В допълнение, главните герои са или емблематични фигури, или напълно непознати хора.

„Когато създавам такива миксове в кухнята си, виждам, че различни неща вървят заедно хармонично, а понякога дори изглеждат по-добре заедно, отколкото индивидуално“.

Такеши Китано и други икони

Един от емблематичните проекти на Ловигин е със заглавие „ТакешиКитано и други икони“, а идеята за него се ражда в деня, в който Ловигин става собственик на 100 маски на известния режисьор, негов любимец. Тогава се замисля как би изглеждало това изображение, ако се повтаря многократно.

„Дойдох в старото си училище в Ярославъл и директорката ми отпусна 15 минути в клас. Дадох маските на децата. Лицата бяха 30 на 40 см – това е стандартният размер на човешка глава. Получи се много гротескно върху телата на децата“, споделя първата крачка от големия си проектта Ловигин. В последствие разширява образите и прави цялата серия.

Трамплина на Московското фотобиенале

През 2008 г. Ловигин е забелязан и поканен да участва в Московското фотобиенале с три проекта едновременно – „Обикновено движение“, „Ямайка“ и „ТакешиКитано и други икони“. Този трамплин позволява на Ловигин през следващите две години да изложи в Китай (Фестивала в Пингао), в Париж (PassagedeRetz), в Израел (Музей на изкуствата в Ашдод), в Истанбул и Солун. Получава многократни публикации на страниците на френския LeMonde.

През декември 2009 г. бива публикувана първата му книга “Costarica-soul”, базирана на онлайн блога на фотографа, а през май 2012 г., излиза от печат втората му книга “Планета Ловигин”, за пътуванията му в Русия и Грузия.

От 2010 до 2017 г. той посещава около сто държави, включително КНДР, Иран, Бангладеш, Пакистан, Етиопия, Сенегал и други.
Живее в Москва и Порто (Португалия). От 2016 г. започва да се занимава и с видео, има свой YouTube канал “PetenkaPlanet”, а също така създава в жанра “примитивна анимация”.

Целият материал и галерията ТУК

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.