Красимира Пастирова е от онзи специален тип хора, който е ценно да имаш в живота си. Запознах се с нея в началото на едно пътуване, в което летяхме с мотоделтапланер, и през целия път от София до морето в колата имаше много малко мълчаливи моменти. Човек на живота – свеж, интелигентен и с мнение. Член е на клуб „Photoworld“ и стана част от екипа, който се грижи това начинание да продължава да живее.
Ето как се представя самата тя: „Журналист по образование, комуникатор по призвание. Работила съм във вестник, списание, радио, телевизия. В последните 15 години се занимавам с кризисен PR. Пяла съм в хор кантатно-ораториална музика, пяла съм и в няколко опери в чужбина. Това бяха едни от най-смислените ми години. Рисувам. Като малка исках да стана художничка, но след като не ме приеха в Художествената гимназия се отказах и повече от 30 години не хванах четка. Това се промени преди 5 години и в момента имам няколко стрийт арт проекта зад гърба си, с които ако не се гордея, то поне не се срамувам. Висока съм 178 см и ниските гледни точки във фотографията ме мъчат :-)“
Краси, знам, че твоята душа е пътешествик. Помечтай малко! Ако нищо не беше пречка – време, пари, разстояния… Какво е пътешествието, което искаш да ти се случи? Докъде е, с кого?
Не е едно. Цялото земно кълбо искам да обиколя, но това е една химера, защото не съм на 16, затова нека се огранича с Куба, Азорските острови, Рио Тинто – червената река в Испания, Нова Зеландия. Искам на тези места с мен да бъдат хора себеподобни – фотографи. Много съм досадна за хората без интерес към снимането………………….