Ходили ли сте в Русе?

Ходили ли сте в град Русе?
Не?
Голям пропуск! Поправете грешката при пръв удобен случай.
Защо ли? Ей сега, ще ви кажем защо.
Ако България е на 13 века, той е на 19. Ако софиянци са столичани, търновци – боляри, то русенци са аристократи. Ако търсите къде за първи път са въведени новостите в България през ХХ век, отговорът е – в Русе. Не случайно русенци считат, че всичко, носещо № 1 е с русенска регистрация. Освен това няма българин, пък и чужденец, който виждайки този крайдунавски град за първи път да не ахне и да не възкликне, че друг такъв в страната няма. Да, наистина Русе е уникален град не само с архитектурния си облик, но и с хората си и невероятната атмосфера, за която допринася не малко и близостта му с река Дунав.
През 1878 г. Русе е първият по големина град в Княжество България. Първата железопътна линия в страната Русе-Варна е прокарана през 1866 г., тук е създадено първото образцово земеделско стопанство в страната-Образцов чифлик (1866 г.) първото морско училище в България (1881 г.), първата метеорологична станция (1883 г.) първата кинопрожекция в България се е състояла в Русе през 1897 г., първият асансьор е пуснат тук и т.н.. Като казахме асансьор, когато дойдете в Русе не бива да пропускате да посетите клуб –ресторант „Асансьора”. В „До Чикаго и назад” Алеко Константинов пише за едно „русчушко еврейче”, което продава марки в българския павилион на изложението в Чикаго. Това е Соломон Блаущайн. Съпругата му Розали има модна къща за дамски и детски шапки. Със спечелените средства от търговията с пощенски марки и модните творения на Розали, Соломон построява сградата „При Чикаго”. В нея са се помещавали хотел, ресторант и модната къща на Розали. Точно тук е бил монтиран първият асансьор в България. Разбира се, тогава градът не е бил електрифициран и задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. При влизане в сградата, на пода в коридора и сега се виждат инициалите СРБ (Соломон и Розали Блаущайн) и годината на построяване на сградата – 1896 год. В заведението има ретро снимки на къщата от времето на Соломон и Розали.
Това с което, ще ви впечатли Русе най-много, е неговата архитектура.
В края на XIX и началото на XX век Русе се превръща в най-големия и красив град на България, с подчертан европейски облик. През този период се изграждат редица стилни сгради с една уникална външна и вътрешна декорация в стил сецесион, проектирани и построени от италиански, австрийски, немски и български архитекти и строители. Творчеството им е образец на стил “неокласицизъм” и “сецесион”, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Интересно е да споменем, че през 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда безапелационно ”всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с пластична каменна декорация”.
Като говорим за красиви сгради ще започнем както подобава – с дворец. А говорим ли за сецесион, няма как да не споменем първата административна сграда у нас, строена за Окръжно управление след Освобождението –Дворецът на Батенберг. За неин проектант бил поканен арх. Фридрих Грюнангер, един от първите архитекти- чужденци, пристигнали в България след Освобождението. Авторът проектирал най-внушителната сграда в младата ни държава. Съгласно традицията по онова време да се отбелязва времето на градежа с римски цифри на фасадата била написана годината и името на княз Александър Батенберг. Строежът на двореца продължил 10 години. Две години след завършването му арх. Грюнангер бил удостоен с честта да проектира източното крило на царския дворец в София. В двореца на Батенберг днес се помещава Русенският Регионален исторически музей, който е създаден през 1904 г. Тук се съхраняват около 140 000 експоната от региона на Русе и Североизточна България.

дворецът Батемберг
В близост до двореца се намира и Регионалната библиотека „Любен Каравелов”. Няма да ви записваме в нея и да ви караме да четете книги по бързата процедура. Споменаваме тази сграда, защото тя е един от образците в града на стила сецесион. Строена е през 1911 г. за първата у нас Тарговско-индустриална камара. Проектът бил на арх. Никола Лазаров, дипломиран в Париж. Внушителната сграда струвала по онова време на Камарата 180 000 лева. В ажурния парапет на стълбището арх. Лазаров вплел герба на търговията.

Ruse_19

Друга сграда, която трябва да се види в Русе, отново в този архитектурен стил, е родната къща на Нобеловия лауреат Елиас Канети. Тя се намира на улицата, която води към Речната гара на Русе.

dom_kaneti

Ruse_5

На стотина метра от нея, по пътя към река Дунав, се намира една също тъй красива сграда, която има доста интересна съдба и присъства в градските легенди на едно от първите места. Oще преди Освобождението гръкът Дина Бебис пристигнал в Русе да търси препитание. Той започнал работа като хамалин на русенското пристанище. С вродената си предприемчивост и трудолюбие за кратко време той се превърнал в един от крупните търговци на жито в града. Скоро в Русе се заселил и брат му Зисо, с когото заедно започнали да извършват и банкови операции. Двамата братя натрупали сериозно състояние и през 1888 година възложили на архитект Валсамаки проектирането на новата им къща. Масивната сграда била построена още същата година. Двама художници декорират с пищни фрески интериора. Около 1906 година антигръцките настроения в града принудили Зисо Бебис да повери семейните ценности и фирмените пари на тогавашния градоначалник Иван Ковачев, с когото били близки. Когато всичко се нормализирало обаче Ковачев отказал да върне повереното богатство. Зисо бил разорен, почувствал се опозорен и посегнал на живота си. Брат му Дина не можал да понесе самоубийството на брат си и бързо продал къщата. Новият стопанин, австриецът Хуго Шоберман, бил собственик на модерните градски таксита. Той обаче не успял за дълго да задържи разкошната си къща. Една нощ през 1910 година играл на покер с индустриалеца Петко Хаджипетков. Първо голяма сума пари загубил Петков. За това в играта се намесила съпругата му, която била доста добър картоиграч. Късметът бил на нейна страна и Хоберман загубил спечеленото. Играчите се договорили за решително, последно раздаване, с много висока миза. Шоберман заложил красивата си къща, а Петков красивата си жена. Спечелил индустриалецът. Сега тази къща е реконструирана и превърната в хотел „Ана Палас“. Той е уникално съчетание от стария Русе и новия свят. Обзаведен с мебели, характерни за русенските къщи от края на XIX век, с реставрирани автентични сто и двадесет годишни гардероби и кахлени печки.

Ana_Palas

Ако след хотел „Ана Палас” завиете надясно и тръгнете по крайбрежния булевард ще стигнете и до Къщата на Калиопа. Така се казва музеят на градския бит и култура. Той се намира в сграда, построена през 1864 г., в която се помещавало консулството на Прусия. Сградата е по-популярна с името „Къщата на Калиопа“, защото друга градска легенда гласи, че къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш – съпруга на пруския консул Морис Калиш) от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България в края на XIX и началото на XX век. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, накити, аксесоари, сребърни прибори, порцелан, др. В музея може да се види и първият роял, внесен в България от Виена. На горният етаж на къщата са запазени стенописите, изработени през 1896 г. от австрийския майстор Шауесберг. Тръгвайки по ул. „Духовно възраждане”, която е перпендикулярна на музея ще се озовете на градския площад. Това е сърцето на „стария” град. В центъра на площада се намира Паметникът на свободата. Той е построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки. С течение на времето става един от символите на града и е част от герба му. Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, сочейки с дясната посоката, откъдето са дошли освободителите. Паметникът и градската градина, в центъра на която той извисява ръст, са открити през 1909 г. По подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж градската градина първоначално е била с желязна ограда, която вечер се заключвала. На 50 метра от паметника се намира другият символ на града – Доходното здание. То е построено в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Проектът е дело на виенския архитект Паул Бранк. Името произлиза от идеята сградата да носи на тогавашното училищно настоятелство доходи от наемите за театралния салон, библиотеката, казиното и магазините. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. На върха на сградата има статуя на крилатия Меркурий. В днешно време Доходното здание вече е паметник на културата и в него се помещават двете сцени на Русенския драматичен театър „Сава Огнянов”. Говорим ли за изкуство не бива да пропуснем и Операта в Русе. Ако дойдете в града по време на музикалния сезон задължително посетете някой от спектаклите. Русе не случайно е считан за града с най-музикална публика, тъй като тук от 50 години се провежда фестивала Мартенски музикални дни, а творците излезли от Училището му по изкуствата шестват по световните сцени. Долепен до внушителната сграда на операта се намира и катедралния храм „Света Троица”. Той също представлява интерес от архитектурна гледна точка. И до днес старите русенци го наричат ”Дълбоката църква”. Строена е през 1632 г., по време на Османското иго, когато турците не позволявали християнските храмове да са по-високи от турските минарета. Вкопана в земята тя представлява трикорабна псевдобазилика. Най-високата част от храма е камбанарията, която се издига на 19 метра и има 5 камбани. До стената й са разположени два паметника на английски офицери, загинали по време на Кримската война, когато англичаните воюват на страната на Турция срещу Русия. В преддверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски митрополити. Около храма „Света Троица“ се е намирало старото християнско гробище на града като все още има запазени няколко надгробни паметника. Интересна подробност от градежа на храма е, че камъните за построяването на камбанарията са взети от стената на Русчушката крепост. От нея до наши дни е запазена само вратата Кюнт Капу. Буквално Кюнт Капу се превежда като вратата с тръбата, тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. Този водопровод е захранвал чешмата в двора на Свети-Георгиевското училище (днес училище „Ангел Кънчев“). Тази чешма е единствената запазена от XVIII век до сега в града. През 1878, по клаузите на Берлинския мирен договор, всички крепости в Княжество България са разрушени. От Русчушката крепост е запазена само тази порта и нейната обкована с желязо врата.
Друга забележителност от най-древни времена, която трябва да бъде видяна е Крепостта Сексагинта Приста. Това съоръжение от римско време е било построено върху развалините на старо тракийско селище. След направени разкопки са намерени артефакти от II-ри – I-ви век преди новата ера, доказващи съществуването на тракийско селище на същото място.
Римската крепост е създадена най-вероятно в средата на I-ви век по време на царуването на император Веспасиан. През 2006 г. археолози откриват останки от римски военен кораб. Римското име на град Русе е било „Сексагинта Приста“, което означава „Пристанище на шейсет кораба“. Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на долната част на река Дунав. Тя завършва съществуването си след атаките на авари и славяни, а върху нейните руини и изграден средновековния град Русе. В наши дни „Сексагинта Приста“ е открита експозиция на Регионален исторически музей Русе.
От римската крепост, движейки се по Главната улица на града, в източна посока ще стигнете до Парка на Младежта. Тук първата забележителност, която ще видите е Домът на културата, а в страни от нея извисява ръст една от гордостите на русенци- Вазата. Това е едно от любимите места за среща на няколко поколения русенци.
Вазата е строена в средата на 50-те години на ХХ век. Тя е с височина 3.40 м.,а в най-широката част обиколката й достига 7 м. Направена е като адаптиран вариант на подобна декоративна ваза на румънското парково изкуство в Букурещ.
Периодично, през 4 години русенските градинари й правят „ремонт” като подновяват 24 кв. м. мрежа, сместа от пръст, тор и пясък, с които се покрива металната й конструкция. Между 24 и 28 хиляди стръка цветя я украсяват всяко лято по различен начин.
В края на парка, в близост до река Дунав, се намира и Националният музей на транспорта. Той се помещава в сградата на първата железопътна станция в България, която е била построена през 1866 г. и е обявена за исторически паметник.
Музеят разполага и с експозиция на открито, където са изложени няколко парни локомотива, различни модели вагони, включително частният царски вагон на цар Фердинанд I и други интересни експонати. Откритата част на музея не веднъж е ползвана за снимки на известни филми, включително и „Турски гамбит” на Никита Михалков.

11 comments

  1. Изумителни глупости. В Русе, вече е трудно да чуеш българска реч. Отивам в в офис на Виваком – посреща ме Метин Селимов. Искам уточнения – съдейства ми регионален представител : Ердоган Мустафов. Една полусрутена архитектура е останала.

    • При 82% българи, 89% православни, под 1% роми и под 7% мюсюлмани, къде си бил, че не си чул българска реч? В Селеметя ли?
      Статията е пестелива, но много интересна. Браво на авторката.

    • При 82% българи, 89% православни, под 1% роми и под 7% мюсюлмани, къде си бил, че не си чул българска реч? В Селеметя ли?
      Статията е пестелива, но много интересна. Браво на авторката.

  2. Г-жо/це Пастирова,много Ви благодаря за прекрасното писание за моят роден град!!!

  3. Върнахте ме в детството.Тук съм родена и израстнала.Преди доста години тези сгради бяха занемарени.Сега те блестят !

  4. Върнахте ме в детството.Тук съм родена и израстнала.Преди доста години тези сгради бяха занемарени.Сега те блестят !

  5. Далече от Русе след като бях в Будапеща и Братислава на път за Виена през Прага Вашето писание за Русе ме развълнува много и зарадва имаме и ние с какво да се покажем пред Европа и въпреки че повечето от нас го знаят добре е да бъде писано и четено ,така ще се помни !

  6. Хубава статия, но не са споменати поне 3/4 от сградите, които имат доста интересна история и архитектура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *