Не искам доброто да ме изненадва

Не мога да се стърпя да разкажа последната ми среща с „нормален” човек. Толкова редки са ми тези срещи, че реших да описвам всяка такава, за да продължа да вярвам в доброто, в нормалността, в човешкото. Бях за кратко в Русе. Мой добър приятел честваше 60-годишен юбилей. Музиката на макс, купонът здрав, та здрав, изобщо всичко си беше както трябва. Тъй като обаче бе назначен за ден неделя, трябваше да се прибера с нощния автобус, който потегля в 02 часа към столицата. Като една същинска Пепеляшка си поръчах жълта колесница в 01 часа от заведението, пресмятайки, че ще успея да …

Новите дрехи на гарата

Русенецът и студент във Великотърновския университет Мартин Иванов изрисува изоставената колонада на Централна ЖП гара в Русе.

На Русе с любов

Възможно е, прочитайки още първите редове на този материал, някои да ме обвини в “местен шовинизъм”. Изобщо няма да се засегна. Една стара приказка гласи, че в България имало само търновски боляри и русенски аристократи, останалото било мешавица. След тези думи някои от вас даже може да ми се обидят и да вложат някои по-страстни чувства по мой адрес. Но ако между тях има такива, чийто крак не е стъпвал в най-европейския град на България, все едно нищо от онова, казано или помислено по мой адрес не ме е стигнало. Всичко това е в кръга на шегата, но в кръга …

Ходили ли сте в Русе?

Ходили ли сте в град Русе? Не? Голям пропуск! Поправете грешката при пръв удобен случай. Защо ли? Ей сега, ще ви кажем защо. Ако България е на 13 века, той е на 19. Ако софиянци са столичани, търновци – боляри, то русенци са аристократи. Ако търсите къде за първи път са въведени новостите в България през ХХ век, отговорът е – в Русе. Не случайно русенци считат, че всичко, носещо № 1 е с русенска регистрация. Освен това няма българин, пък и чужденец, който виждайки този крайдунавски град за първи път да не ахне и да не възкликне, че друг …