Не мога да се стърпя да разкажа последната ми среща с „нормален” човек. Толкова редки са ми тези срещи, че реших да описвам всяка такава, за да продължа да вярвам в доброто, в нормалността, в човешкото. Бях за кратко в Русе. Мой добър приятел честваше 60-годишен юбилей. Музиката на макс, купонът здрав, та здрав, изобщо всичко си беше както трябва. Тъй като обаче бе назначен за ден неделя, трябваше да се прибера с нощния автобус, който потегля в 02 часа към столицата. Като една същинска Пепеляшка си поръчах жълта колесница в 01 часа от заведението, пресмятайки, че ще успея да …