В днешно време е трудно да разберем поведението на една фотографка, чиито снимки приживе никой не е виждал. Днес всеки, постнал снимка в социалните мрежи проверява през две минути колко лайка е събрал, колко човека са му споделили каченото и може да получи нервен срив, ако вдигнатите палци под щракнатото с мобилния телефон са под 10. Затова е твърде неразбираемо поведението на фотограф, който приживе не е показал нито една снимка публично.
До 2007 година никой не беше чувал за родената през 1926 г. Вивиан Майер. Тогава в Гугъл няма и дума за нея.
Откритията винаги стават случайно. Такъв е случаят и с тази находка. Няколко кашона с негативи и снимки попада в заложна къща поради неплатени сметки за хранилището им. С тях се сдобива агентът по недвижими имоти Джон Малууф, търсейки снимки от чикагския квартал Portage Park за книгата си, която пише в момента. Съдържанието е огромно и той няма време да прегледа подробно всичко и затова хазартно откупува кашоните за 400 долара. Оказва се, че в тях няма снимки на търсения квартал и кашоните отиват в килера на Малууф. Месеци след завършването на книгата той решава да ги отвори отново и вече по-подробно да се запознае със съдържанието им. Така открива неподозирано съкровище от хиляди кадри (над 100 000). С изследователска страст започва да ги проявява и сканира. Така пред очите му изникват портретите на дебел мъж, заспал в колата си, ефирната двойка в карета, прегръщаща се пред погледа на кочияша, чернокожо хлапе, лъскащо обувките на връстника си, просяците по улиците, и още и още…
Малууф все повече се убеждавал, че е попаднал на нещо изключително, но така и не намирал отговора, кой е авторът на това съкровище докато не попада в един от кашоните на бележка от фотолаборатория и изписаното върху нея име на получателя: Вивиан Майер.
Отива в Central Camera, фотографски магазин в Чикаго, където след много разпитване успява да получи само едно изречение: „А, да, предпочиташе вносните пред американските филми, не говореше много и ни държеше настрана.“
Малууф станал напълно обсебен от откритието си. Купил си двуобективен Rolleiflex и обикалял местата, където снимала мистериозната фотографка. Продължил и да копира негативи и да сканира снимки. През есента на 2009 г. решава официално да обяви откритието си. Прави го в Hardcore Street Photography във Flickr и написва към линка: „Мисля, че единственият ми въпрос е какво да правя с всичко това?“ Следва фурор от коментари, съвети, мнения, указания на добронамерени последователи. За жалост не липсват и обвинения в мистификация и инспирирането на конспиративни теории.
„Тази седмица като че ли всичко избухна. Електронната ми поща се задръсти от писма с покани да покажа тези фотографии в Австралия, Канада, Великобритания, Франция, Мексико…“, спомня си Малууф.
След публикацията на снимките той отново възобновява търсенето на информация за Вивиан Майер и не след дълго, най-сетне се добира до хора, познавали странната фотографка.
От събраната информация става ясно, че Вивиан Майер близо 40 години е работила като детегледачка в Чикаго. Всяка свободна минута тя прекарва с неизменния си фотоапарат Rolleiflex по улиците на ветровития град и Ню Йорк. Имала и няколко задгранични ваканции, от които са останали доволно количество кадри.
Затворена, но и доста ексцентрична, деликатна, дисциплинирана и доста самотна. Така я описват в спомените си семействата, с които е живяла. „Никога не говореше за семейството си, нямаше личен живот, приятели.“
Некролог след кончината й, публикуван в Chicago Tribune, гласи: „Вивиан Майер почина в мир в понеделник. Втора майка на Джон, Лейн и Матю. Свободолюбива и вдъхновяваща личност, която по вълшебен начин докосна живота на всички, които я познаваха. Винаги готова да даде съвет, мнение или да протегне ръка за помощ. Кинокритик и изключителен фотограф. Истински ценна личност, която ще ни липсва, но чийто дълъг и смислен живот ще почитаме и ще помним завинаги.“
Това са написали за нея едни от „порасналите й деца“.
От както светът, благодарение на Джон Малууф научи за Вивиан Майер (1926 – 2009), интересът към нея расте лавинообразно, не само заради забележителната й житейска история, а най-вече заради забележителните й фотографии.
Статията е публикувана във photoworld.bg
Материалът и галерията може да видите ТУК