За да видите снимката в цял размер, кликнете върху нея.
От шума на скърцащи трамваи
всеки ден събужда се градът
уличните кучета си лаят
а тополите напук цъфтят
Джинсови момичета
с момчета пак прескачат
локвите със смях
и квартални рошави хлапета
ритат топка в облаци от прах
Припев:
И тъмна, и прашна,
и мръсна, и страшна,
тогава защо ли без тебе не мога –
ти София моя, любов и тревога
Витоша на Витошка наднича
всеки бърза беден и богат
вестникарче край колите тича
стиснало под мишница цял свят
Ах, светът ни в тебе се оглежда
София, със хиляи съдби
и живеем със една надежда
дните ти да станат по-добри.