Явно имах пропуски в обучението си по история, тъй като не знаех преди да стъпя в Централа Америка, че държавата Панама се определя за суверенна едва в началото на 20 век.
След неуспешният опит на французите да построят канал, който да свързва Карибско море с Тихия океан, САЩ и тогавашният президент Теодор Рузвелт решават, че Панамският провлак е най-добрата точка за канал. Основна пречка са споровете за това кой ще контролира територията на бъдещото съоръжение, което тогава се намира на територията на Колумбия.
Вашингтон и Богота дълго не успяват да се договорят. Това кара американската дипломация да насърчи местните да възобновят дългата си борба за независимост. С гаранциите от САЩ местните успяват да договорят отделянето си от Колумбия и превръщат Панама в суверенна държава.
Не канала обаче ще е главния герой тук, а хората покрай него. Цветни, усмихнати, любезни, мили и…много дебели, но основно от нежния пол. Да видиш слаба или нормално сложена жена в тази малка държава е цяло чудо.
За да видите снимката в цял размер, кликнете върху нея
