През миналата 2017 -та, по уважителни причини пропуснах полет, който чаках с нетърпение. (Зад гърба си имах вече два)
Три седмици преди уречената дата за полета, претърпях сърдечна операция, но така и не спрях да се надявам, че няма да ми се размине летенето. Отивайки на последния контролен преглед, след като доктора ми каза, че нещата се развиват по план и вече съм по-добре, реших да си задам заветния въпрос:
– Извинете, а мога ли да летя? С какво? – попита той. С мотоделтапланер, скромно отвърнах аз. Последва опулване и следното изречение: Да, можете, ако кажете на пилота да кацне на нашата площадка, за да можем да ви сглобим по-бързо! Човекът имаше чувство за хумор, а аз освен за кардиолог явно бях вече и за психиатър.
Година по-късно обаче се почувствах достатъчно силна и вярвах, че нищо няма да ми попречи отново да полетя. Направих го! В любимата ми планина- Родопи, над яз. Кърджали.
За да видите снимката в цял размер, кликнете върху нея.
