Странна комбинация от думи в заглавието нали? Обяснението е просто, но дойде след задълбочен анализ.
Да започнем отзад напред. Защо се появи сп. Екстериор? Едва ли заради баба ми, но ако беше жива със сигурност щеше да го чете. Тя обожаваше да си посяда в градската градина и да се препича на слънчице. Щеше да й е интересно да гледа и чете за градинките пред блока, детската площадка отсреща, старата фасада на прекрасната къща вляво или футуристичния изглед на новата бизнес сграда, двора зад къщата или двете цветни лехи пред нея.
Тя, баба, си беше цветарка и то голяма, та със сигурност нямаше да пропуска тези статии. Щеше да хвърля поглед и на тия за пешеходните алеи, парковете, фонтаните, пейките и фенерите, архитектурните образци или недомислия, покривите, тротоарите, улиците, подлезите, цветята, дърветата, защото беше много любознателна женица… Всъщност всичко онова, което е набелязано в концепцията на списанието и заради, което то започва да излиза. Е, да, баба ми сигурно щеше да пропусне материалите в Екстериор за новите технологии и старите и полезни съвети на корифеите, но редакторите следят внимателно да не пропуснат нищо от този сегмент. Но да оставим на мира баба ми, светла й памет и да се върнем на Истанбул, и да видим какво прави той в моя разказ.
Тези, които са ходили в този космополитен град, са се натъквали на парадокса, че в старата Европейска част на Истанбул няма…кошчета за боклук. Причината са бомбените атентати преди години, когато в тях са били скрити взривовете, отнели живота на много невинни хора. В България, слава Богу, не се е случвало такова нещо, но пак си нямаме кошчета. Иде реч за центъра на столицата. Вървиш с километри докато срещнеш боклукчийско кошче, в което да пуснеш опаковката от сладоледа, вафлата или просто смачкана хартийка. За разлика от така необходимите кошчета, бройката на очуканите и стари контейнери за боклук, като че ли се е увеличила. На пъпа на града, пред погледа на столичани и туристи, зеят грозните кофи и сякаш на никого не правят впечатление вече. Преди година ходих до друг невероятен град – Виена. Там се запознах с дизайнера на техните боклукчийски кошчета. Представяте ли си, световноизвестният архитект и дизайнер Луиджи Блау прави кошчета? И наистина са като произведения на съвременното изкуство, срещащи се на всеки 20 метра из австрийската столица. Именно за тези кошчета и за техния създател се сетих, когато ме поканиха да оглавя редакторския екип на сп. Екстериор. Реших, че има смисъл всички мои терзания по този и други подобни поводи да бъдат „изговорени” на страниците на списанието. Да си говорим за окръжаващата ни среда и затова как тя да стане толкова красива и уютна, като тази в собствените ни домове. За това трудно ще ме убеди някой, че слоугъна „влез навън” на Екстериор не е на мястото си!
Публикувано в бр.1 на сп. Екстериор