Мистериозната Вивиан Майер

В днешно време е трудно да разберем поведението на една фотографка, чиито снимки приживе никой не е виждал. Днес всеки, постнал снимка в социалните мрежи проверява през две минути колко лайка е събрал, колко човека са му споделили каченото и може да получи нервен срив, ако вдигнатите палци под щракнатото с мобилния телефон са под 10. Затова е твърде неразбираемо поведението на фотограф, който приживе не е показал нито една снимка публично. До 2007 година никой не беше чувал за родената през 1926 г. Вивиан Майер. Тогава в Гугъл няма и дума за нея. Откритията винаги стават случайно. Такъв е …

Странни, странни, колко да са странни-Happy RIZZI House

В последно време редизайнът на стари сгради е истнско модно нашествие на запад. Едно е обаче да проектираш някаква сграда от стъкло и алуминий и да я опреш върху неокласическата фасада от началото на миналия век, съвсем друго е да направиш така, че хем публиката да ахне, хем да се усмихне заедно със сградата. Усмихната сграда? Да, има такава и дори няколко. Това е малък комплекс от чудновати сгради, кръстени на техния архитект, американецът Джеймс Рици (James Rizzi) в немският град Брауншвайг (Braunschweig). Той е популярен творец, известен с плодовитостта на въображението си. Има способността и силата да направи нещо …

На Русе с любов

Възможно е, прочитайки още първите редове на този материал, някои да ме обвини в “местен шовинизъм”. Изобщо няма да се засегна. Една стара приказка гласи, че в България имало само търновски боляри и русенски аристократи, останалото било мешавица. След тези думи някои от вас даже може да ми се обидят и да вложат някои по-страстни чувства по мой адрес. Но ако между тях има такива, чийто крак не е стъпвал в най-европейския град на България, все едно нищо от онова, казано или помислено по мой адрес не ме е стигнало. Всичко това е в кръга на шегата, но в кръга …

ИСКАМ ДА ПИЯ ВОДА ОТ ГРАДСКАТА ЧЕШМА!

Жега. Термометърът бясно върви нагоре. Пот се стича по челото ми, нервна съм и на всичкото отгоре закъснявам. В бързането забравих да си взема заветната бутилчица с вода, която неотменно нося щом градусите минат цифрата 20. Пълня я с вода от чешмата, защото не обичам вкуса на минералната. Избирам сенчестите места на градската градина пред Народния театър и тайно изчислявам коя градска чешма ще ми е по близо – тази на ЦУМ или тази на гърба на БНБ. Избирам тази до ЦУМ, защото пътят е по-кратък пък и под колоните на Министерски съвет си е направо хладно. Остават някакви си …

БОКЛУКЪТ КАТО ИЗКУСТВО

След като две манекенки, играещи в българското издание на „Стани богат”, макар и с помощта на медийния експерт Георги Лозанов, успяха да познаят кой е авторът на крилатата фраза – „Няма нищо Божествено в правата линия”, реших, че е време да напиша за една от по-неизвестните му работи – Фабриката за преработка на отпадъци в австрийската столица. Съоръжението Шпитенау е един от трите термични съдове за отпадъци на Фернварме – Виена. Сградата дължи своята известност на своя създател – ексцентричния художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Заводът се намира в центъра на града и повече прилича на луна парк, отколкото на …

ЗА ИСТАНБУЛ, ПОКОЙНАТА МИ БАБА И КОШЧЕТАТА ЗА БОКЛУК

Странна комбинация от думи в заглавието нали? Обяснението е просто, но дойде след задълбочен анализ. Да започнем отзад напред. Защо се появи сп. Екстериор? Едва ли заради баба ми, но ако беше жива със сигурност щеше да го чете. Тя обожаваше да си посяда в градската градина и да се препича на слънчице. Щеше да й е интересно да гледа и чете за градинките пред блока, детската площадка отсреща, старата фасада на прекрасната къща вляво или футуристичния изглед на новата бизнес сграда, двора зад къщата или двете цветни лехи пред нея. Тя, баба, си беше цветарка и то голяма, та …

За решетките, Дийп Пърпъл и Бетовен

Когато играя с приятелите си на асоциации, винаги думата решетка съм свързвала с думата затвор. Като една истинска жена асоциативното ми мислене винаги е било на ниво. След едно мое ходене из стара Европа обаче зловещата асоциация за решетка придоби други измерения. Разхождайки се из един град от римско време, окото ми попадна на два прозореца, пред които решетките бяха истинско произведение на изкуството. Веднага пожелах да се снимам пред тях, за да ги покажа на приятелите си от игрите на асоциации. Беше времето на прохождащата в България демокрация и естета в мен естествено се разбунтува, защото в родината на …

НОМЕРЪТ Е ДА ИМА НОМЕРА

Преди доста години филмите, прожектирани в кината, не започваха без задължителния кинопреглед. За родените след 80-та година това понятие е неразбираемо, но за хората с моето и близко ЕГН, паметни ще останат прегледите на Джони Пенков. С неизменния кожен каскет и яке Джони Пенков седи насред огромен нов столичен квартал и се опитва да намери схемата, по която са номерирани абсолютно еднаквите панелки, които го обграждат и да си даде отговор на въпроса, защо до блок 42 стои блок 329, например.   В по-старите квартали на градовете, където преобладават къщите, а блоковете са рядкост този проблем, като че ли е …

Почукай и влез

Има врати, пред които изпитваш страхопочитание и не смееш да отвориш. Има врати, които искаш просто да затръшнеш и такива, зад които искаш да се скриеш. Всъщност входът е винаги един, а за изходите съществуват варианти. Не знам дали е заради професионалната ми обремененост да обръщам внимание и на най-дребните неща, но селската порта и дебелата дъбова врата на някоя барокова сграда ме вълнуват по един и същи начин, само дето предизвикват различни емоции. Знам само едно, че вратата е призвана да ни защитава от нежелани посетители от една страна и от друга, да приканва гостоприемно желаните. Задача сложна още …

ПРОЗОРЕЦ ИЛИ БАЛКОН?

До шестата си година не знаех значението на думата балкон, защото живеехме в къща и имахме двор. После влязохме в блок и първият архитектурно-строителен термин, който научих бе тераса. Нашата бе дълга цели 8 метра и достатъчно просторна, за да карам по нея летните си кънки, когато навън валеше, без да събарям мушкатата на мама. Вече се смятах за пораснала, когато, четейки “Ромео и Жулиета” разбрах, че балконът може да има и други функции, да служи за любовни обяснения, например. Тези лирически отклонения обаче си минаха времето. Сега вече знам, че балконът е нещото, без което не мога, защото той …