Преди доста години филмите, прожектирани в кината, не започваха без задължителния кинопреглед. За родените след 80-та година това понятие е неразбираемо, но за хората с моето и близко ЕГН, паметни ще останат прегледите на Джони Пенков. С неизменния кожен каскет и яке Джони Пенков седи насред огромен нов столичен квартал и се опитва да намери схемата, по която са номерирани абсолютно еднаквите панелки, които го обграждат и да си даде отговор на въпроса, защо до блок 42 стои блок 329, например.
В по-старите квартали на градовете, където преобладават къщите, а блоковете са рядкост този проблем, като че ли е по-малък. Всяка порта си е номерирана, всяка пресечка си има име и табела. Дори нещо повече, всяка табелка с номер има свое лице. Дали написан на самоделна ламаринена плочка или направен с месингови цифри върху скъп материал, номерът сякаш издава не само майстора си, но и характера на домакина. Всички си спомняме сините табелки с бели цифри и стрелка, оказваща посоката на растеж на номерата, в онова по-старото време, когато еднаквостта в соцжилищната архитектура сякаш беше задължителна. Слава Богу, те все по-рядко се срещат, но пък са полезни. Все пак, благодарение и на тях намираме къде точно се намира това, което търсим.
Наскоро мой приятел ме изуми с разказ за някакъв малък египетски град, май се казваше Фаюм, в който преди 15 години холандци дошли да помогнат на местните власти с отчитането на водата, ползвана от гражданството. Какво било изумлението им обаче, когато разбрали, че градът нито има карта, нито имена на улици, нито дори номера на къщите. Тогава в помощ на холандците дошла GPS системата и с много труд успели да направят карта и да номерират къщите. В България този опит не може да бъде ползван, защото майстори на табели и номера все още има, има и хора, които искат да бъдат намерени…от приятелите.
Публикувано в сп. Екстериор – 2007 г.