НЕЩАТА, БЕЗ КОИТО НЕ МОГА

След като видях амбициозните идеи на някои мои приятели реших и аз да се запиша в историята като започна една лична инициатива – нещата, без които не мога. Е, със сигурност баба знае 2 и 200, но просто искам да видя колко дълъг може да се окаже списъка на важните, предметни и непредметни неща в моя живот. 365 е цифрата, към която ще се стремя, пък да видим какво ще излезе.
Старт на проекта 8 ноември 2010.
Първото нещо, което ще запиша е нематериално – не мога без ПРИЯТЕЛИТЕ СИ!
*повечето са с русенска адресна регистрация.
Не мога и без семейството си! Бог да ги пази!
Второто нещо – не мога без радиото. Всяка божа сутрин, събуждайки се, след първото протягане, второто е за да го пусна.IMG_3487
Третото – телефоните – връзката с добрите и лошите хора. Предпочитанията са за Sony Ericsson. Не мога и без стария Сименс -такъв звън вади сутрин, че и умрял събужда. За жалост не мога вече е без „умния си“ Самсунг.

 

4. очилата за близо – хахаха , вече съм с 3 диоптъра

5. кафето сутрин – силноооо, черно и само с 13 зрънца захар.
IMG_3473
6. стената на родовата памет. Докато живеех в Русе бяха само няколко фотоса. Сега заемат половин стена във всекидневната (спалня). Пет поколения назад…

IMG_3470

7. дойде ред и на …цигарите! До ден днешен не мога да си отговоря на въпроса, защо не искам да ги откажа. А може и да мога. Защото ми пада КПД-то като не пуша 🙂

8. часовниците – ама старите. Не понасям електронните с писклив, метален глас.

IMG_3480

9.Когато се връщам в родния си град не мога да пропусна едно място…брега на Дунава.Тази река ме привлича и тегли цял живот, така че – не мога без нея. Залезите, корабите, конския плаж, градинката със скулпторите, дето ги има още поне в три града 🙂 кривия мост, който извежда пред католическата църква, жп-линията…всичко, всичко…

RUSE_01_07_07-325
10.Като стана дума за реката, ще отбележа и града без който не мога – Русе. Не само защото ми е мил като роден, не само защото неговата красота ме е научила да забелязвам всичко хубаво, а защото там са хората, които като ми кажат „липсваш ни, обичаме те“ нямам никакво съмнение в думите им, дори когато ме псуват, пак е истинско… и им вярвам! А за мен „вярвам ти“ е по-силно от „обичам те“.

RUSE_01_07_07-272

11. Не мога без цветя в къщата. Не затова, че са зелени, а по-скоро грижата за тях ме успокоява. Радвам се на цъфтящи, но отглеждам изключително такива, които не дават цвят.

IMG_5430

12. Не мога без пръстените и гривните си. Те сякаш са част от ръцете ми . Помня майка ми, която още с влизането в къщи сваляше всякакви бижута от себе си. Аз пера, мия чинии, къпя се и спя с тях. Никога не ги свалям. Сигурно от суеверие, знам ли…

IMG_5429

13. Не мога без „архивите“. Пазя всички броеве от печатните издания, в които съм работила. Все по-рядко ги
разлиствам, но обичам да знам, че са някъде там…на една ръка разстояние. Пазя и няколко касетки с ефир-контроли от радиопредавания. Имам си и архив от работата ми в телевизията, но те не са за гледане…:-)
14. Книгите. Ах, книгите. Преди четях по две-три едновременно. Сега се ограничавам само до една и някое и друго списание. Чета мноооооого бавно 🙂
Между другото не спирам да се изумявам когато вляза в съвременен български дом и не видя нито една книга на ачика, както казваше баба ми.
15. Не мога без кино, респективно телевизия. Няма да обяснявам защо…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.