Пътеписът е победител в конкурса „Ваканция в Гърция“, организиран от NiamaVreme.bg и 2leva.bg
България е известна с най-многото празници и съответно почивни дни на глава от населението. Някой ги използват за запивка на софра с добавка тридневен махмурлук, други, за да прекопаят царевицата, а трети, като мен, да подпалят маратонките, както се казва и да тръгнат където им видят очите, само да са далеч от бетонната лудница. Предстояха едни такива четири дни и без много колебание забих пръст в картата на Гърция. Бях ходила преди години по работа и много много не успях да видя или това, което видях ми се стори малко, а исках да добавя още впечатления от южната ни съседка.
Речено-сторено. Бърза резервация, уговорки с туроператора, обмяна на валута, проверка на документите, гласене на багаж и…бон воаяж…към Метеора. Да, това бе единственото място от програмата, за което бях чувала. Тъй като съм от край, в който скални манастири наспорил Бог (Русе, в чийто район са Ивановските скални църкви и Басарбовския скален манастир) тръгнах кажи-речи подготвена, за това което ме очаква, но…нищо подобно. Пък и името Метеор ми звучеше по-скоро като нещо корабно и морско. Всъщност това е един от най-големите манастирски комплекси в Гърция. Манастирите са направо „кацнали“ току на върховете на огромни скали. Районът се намира на около 170 км северозападно от Тесалийската равнина, на около 70 км западно от град Лариса, и на 1-2 километра от град Каламбака (Стаги).
Пътят до манастирите се вие почти като през нашия проход Шипка, но веднъж стъпил на високото забравяш за всичко преди това и сякаш белия ти дроб започва да поема повече въздух. Имаш чувството, че там времето е спряло(само някой лошо възпитан турист, обясняващ на висок глас нещо смущава картинката). Започваш да цъкаш с език и да се чудиш как, кой и защо се е покатерил толкова високо (до 300 метра достигат скалите) и е съградил тези чудни манастири. През вековете природата така си е играла със скалите, че днес те приличат на извисяващи се към небето кули с най-причудлива форма.
Историята сочи, че първият монашески скит е построен в Кастраки от отшелници през XI в., а малко по-късно и първият манастир „Дупиани“ и църквата „Протатон“, по подобие на едноименната църква на Света Гора Атон. Така било поставено началото на манастирския живот в Метеора. Да обаче, отшелниците ставали все повече и повече, и не след дълго по върховете на гигантските сиви скали започнали да „поникват“ нови манастири. Строежът им бил много труден. Дюлгерите-монаси достигали до върха по стъпала, които сами издълбавали в скалите, а сетне правели въжени стълби, мостове и подвижни мрежи, в които прекарвали камъните за градежа. Такава мрежа е запазена и до днес и си виси за радост на туристите. Точно те за жалост са объркали нещата обаче. По думите на нашия екскурзовод Метеорите са успели да удържат на нашествията на чуждоземците, но не и на съвременната цивилизация. От 1958 г. многобройни стълби извеждат право в манастирите милиони туристи. Светския живот и шум, от който някога отшелниците са бягали, през XX век идва неканен при тях.
Днес монашеският живот на Метеорите е почти замрял и от десетките манастири, действащи са само седем. Както си му е редът по къси гащи и полички не можеш да влезеш в обителта. На входа си вземаш фуста и я препасваш, за да покрие голотиите ти. А влезеш ли вътре, не ти се излиза… Градинките са подредени под конец, зеленината е на всякъде, червени мушката и олеандри в различни цветове греят от делвите из дворовете. Идилия.
Прграмата включваше още посещение на град Вергина. Това е първата столица на древното македонско царство. Тук се намира гробницата – музей на Филип II Македонски. Между другото музейната сбирка е много богата и организацията на пространството вътре е уникално. След Вергита посетихме и град Едеса, който е позициониран между четири планини и представлява едно китно градче, с много зеленина и водопади. Гърците наистина са царе на представянето на това, което държавата им показва на света. В Едеса туристите могат да минат буквално под струящите водопади, тъй като в скалите има издълбан път и докато се движиш по него покрай рамото ти се стича водната струя и усещането е уникално.
Ей, на това му викам аз почивка. Хем да не мислиш за началника няколко дена, хем да видиш красоти, хем да научиш нещо и да се обогатиш, хем после има за какво да разказваш на приятелите.
Този текст участва в конкурса „Ваканция в Гърция“, организиран от www.NiamaVreme.bg