Докато подреждах снимките на деца от Пакистан едно българско дете ме попита: Това дете защо е ядосано? Отговорих, че не е ядосано, а тъжно. Защо е тъжно? Защото е бедно. Ние бедни ли сме? Те са по-бедни от нас, отвърнах. Веднага осъзнах, че отговарям като политик. Да, бедни са, очите им са тъжни, но лицата усмихнати. Никъде досега не бях виждала такава несъвместимост, най-малко у деца.
Започвам представянето на тази страна с децата, защото в техните очи се отразява цялата държава.
Представям ви първа част на децата на Пакистан.
За да видите снимката в цял размер, кликнете върху нея.
