Влюбих се. Завинаги. Безвъзвратно. Изпепеляващо.
Обектът на моите чувства е тъмнокос, тъмноок, с най-чаровната усмивка на земята.
Опитвам се да си обясня защо се влюбих, защо като си помисля за него и неволно се усмихвам. Защо….
Защото…..
За първи път през живота ми се случва мъж да стои под балкона ми и да зове името ми. За първи път през живота ми се случва мъж да почука на вратата ми без да съм планувала идването му.
За първи път през живота ми се случва мъж да откъсне малко цвете и с наведен поглед да каже- за теб е!
За първи път през живота ми се случва мъж да посипе цветя по пътя, по който знае, че ще мина.
Всяка романтичка с пристанищен акцент би казала – мъж та дрънка.
Така е! Мъж та дрънка! Казва се Явор и е на пет години.
Мили дами, не завиждайте, а се радвайте с мен, че макар и невръстен, този истински кавалер, ще порасне и ще влюби в себе си вашите дъщери.
*бабата на Явор му помага набързо да разчисти „романтиката“ преди управителят на почивната станция да е видял, че в сцената участват листата на стайните цветя по стълбището.