Публикувано в сп. Домът – 2005 г.
Аз съм от Русе. По нашенски казано, от малката Виена. Може би за това любопитството ми спрямо австрийската столица ме „гази” с такава натрапчивост още от най-ранна детска възраст. Око да види, ръка да пипне, казва народа. Осланяйки се на тази мъдрост, заредени с оптимизъм, богат списък с телефони, задължително картата на Виена и много филми в чантата, се отправяме към перлата на Дунав – Виена. Пътуването минава леко, защото мислите ти се движат с около 1000 км преди теб самия. Пристигаме на Вестбанхов (по-добрата, по-чистата и по-близка до центъра автогара, на която спират българските автобуси). Посрещат ни приятелите (невероятен късмет за хора, които са на премиерно посещение във Виена). Знаем, че престоят ни ще е повечко дни и за това първата работа, която свършваме е да си купим карти с намаление за метрото. За 24 ч. цената е 5 евро, а за цяла седмица – 12.50 евро.
Мятаме се на метрото, което ни отвежда до хотела. За наш късмет той се намира в сърцето на Виена, или иначе казано – „Ринга” – няколко улици, завъртени в почти правилен кръг, но носещи различни имена. В този, така наречен кръг, се намират повечето забележителности на града – дворците-близнаци на Мария Тереза, църквата „Св. Стефан” със своята величествена 136–метрова готическа осанка, дворецът Хофбург, чието строителство започва през 1220 г. и векове наред бива досторяван с крила, кули, площади, фонтани. Неговата архитектура е като парад на стиловете – от готика през италиански ренесанс до пищен барок.
На другия „бряг” на Ринга очите се спират на величествената сграда на Операта, Кметството, Фолкс театър. Всъщност, качвайки се на трамвай № 1 вие може да направите пълен тур по Ринга и да видите поне отвън архитектурните красоти на Виена. Едно предупреждение – не чакайте вратите на трамвая с трясък да се отворят пред вас като българските. Тук, ако искаш да се качиш или да слезеш , просто трябва да натиснеш едно бутонче отстрани на вратата. А, бе културна работа. Освен това педантичните и дисциплинирани австрийци учудват с още едно нещо, свързано с транспорта им. Не си мислете, че трамвайните линии са по средата на улицата като при нас и изнервени шофьори да притесняват бибиткайки пешеходците, няма такова нещо. Линиите са в единия край на улицата, освен това в Ринга движението е еднопосочно и задръстване е непозната дума в този район. Изобщо Законът за движение по пътищата тук е издигнат в култ.
Попиваме жадно с очи всичко онова, което се вижда от прозорчето на трамвая. Изведнъж усещаме непреодолим глад, но не искаме в никакъв случай да прекъсваме тур-обиколката си, затова слизаме за кратко и хапваме на крак парче пица. На вкус са досущ като нашенските, само дето размерите им са малко по-големи, пък и цената – от 2,20 до 3,50 евро. На следващия ден вече се отпускаме и хапваме прилично в типична виенска бирария. Там печени на жар ребърца, полети обилно с бира излизат не повече от 15 евро. Не пропускаме и кафето след хапването, то почти навсякъде по централната търговска и туристическа улица на Виена е с една и съща цена, в зависимост от дължината му 1,80 – 2,20 евро.
В архитектурно отношение градът на кайзерите, културата и музиката е люлка на барока и постмодернизма. Тъй като едва ли има човек на този свят, който поне малко от малко да не е чувал за архитектурното богатство тук, то ми се иска да споделя какво успях да видя зад фасадите на сградите. Разхождайки се по виенските улици няма как да не ви направи впечатление, че по тях няма. .. дървета. Те са в парковете и градините, но на улиците липсват. Какво бе изумлението ми, когато хлътнах в един вход на сграда без отличителни белези освен бароковата й фасада, без табела, че тук е живяло или творило някое известно в света на музиката име. Тази сграда имаше цифром и словом три вътрешни двора с богата растителност, като от единия до другия се стигаше през тунел от жива плет. Гледката и усещането са неописуеми. И като стана дума за „зелено” няма как да пропусна виенските паркове с поливаната буквално всеки ден трева, от която всяко стръкче е подстригано все едно градинарят си е носил сантиметърче преди да резне с ножицата. А цветята, ах цветята…
Розовата градина на „Ринга” е наистина спираща дъха гледка, а градините на Хофбург, лятната резиденция Шонфрун и дворецът Белведере са сами по себе си произведения на изкуството. За всеки от тези обекти трябва да се плануват обаче часове за обиколка. Последните два двореца са градени в златния век на Хабсбургската династия – управлението на Мария Тереза и сина й Йосиф ІІ.
Да си във Виена и да не отидеш на Дунава си е туристическо престъпление. Ако си като мен, израснал на същата реката, си е направо задължително. Тук всеки романтик би се прихласнал по красивата гледка и спокойствието, което цари около Донауканал. От другата страна на реката е „другата” Виена. Модерни постройки, високи почти колкото американски небостъргачи административни сгради, метал, стъкло и… много пари.