Истанбул

ЗА ИСТАНБУЛ, ПОКОЙНАТА МИ БАБА И КОШЧЕТАТА ЗА БОКЛУК

Странна комбинация от думи в заглавието нали? Обяснението е просто, но дойде след задълбочен анализ. Да започнем отзад напред. Защо се появи сп. Екстериор? Едва ли заради баба ми, но ако беше жива със сигурност щеше да го чете. Тя обожаваше да си посяда в градската градина и да се препича на слънчице. Щеше да й е интересно да гледа и чете за градинките пред блока, детската площадка отсреща, старата фасада на прекрасната къща вляво или футуристичния изглед на новата бизнес сграда, двора зад къщата или двете цветни лехи пред нея. Тя, баба, си беше цветарка и то голяма, та …

МОЯТА ПРЕМИЕРА, НАРЕЧЕНА ИСТАНБУЛ

Публикувано в сп. Домът – юни 2005 г. Дълги години наред с журналистиката упражнявах едно хоби – оперното пеене. Не се усмихвайте, не съм била солистка, а обикновена хористка. Сега, толкова години след раздялата с хобито, ми липсват три неща – пеенето, сцената и тръпката. Липсва ми и онова напрежение преди премиера. Сетих се за това усещане, когато стана ясно, че ми предстои пътуване до бленувания град – Истанбул. Някой може да каже – какво толкова, ей го къде е, какво му е толкова бленуваното. Много са мотивите ми, с които бих апострофирала, но ще посоча само два. Първо, винаги …