Werner Kiera

Стимулатор на въображението

Всички сме виждали кадри с лошо качество. Снимки с много зърно, криви хоризонти, фигури, които едва различаваме, копозиционно неточни и т. н. Лошото качество, според мен, никога не е пречка един кадър да те докосне. Важно е чувството, което поражда. Идея, сюжет, композиция. И да си го кажем направо – снимките ни не са кадри от състезание за перфектност, нито тестове за разделителна способност, това са кадри, снимани от живи хора, не машини. Кривите и чепати женски портрети на Пабло Пикасо, първоначално едва ли са възторгнали публиката,  но ето че днес те са смятани за шедьоври, а техният автор за гениален. В последните няколко години, „нискокачествените“ снимки, условно казано, са квалифицирани в новото течение lo-fi photography.

Low Fidelity

Lo-fi произтича от Low Fidelity, което означава „ниска прецизност“. Отнася се до всеки процес, който не успява да постигне точност и „прозрачност“”, както и за  неконвенционални фотографски практики, избрани за естетики, които създават впечатление за ниско качество. Популярните техники включват употребата на малки камери („сапунерки”) или пинхол камери, заради отличителните стилистични ефекти. Възникването на този стил във фотографията може да се счита за реакция на създаването на технически перфектни снимки в дигиталната ера. Някои автори се връщат към филма, докато други използват цифрова технология за постигане на същите ефекти.

Low Fidelity_Werner Kiera

Вернер Киера

„Аз не правя красиви снимки“, категоричен е един от най-ярките представители на това течение Вернер Киера. Това, което мнозина смятат за пълно завършване на фотографията, а именно „кристално чисти“, „ясни“, „полирани“ изображения, за мен  не буди никакъв интерес.

Неговите снимки могат да бъдат оприличени на кадри от епохата на нямото кино, като стоп кадри от филм на Фриц Ланг. Доста от портретите му пък напомнят за кубизма на Пикасо. „В свят, доминиран от цветове, в един въображаем приключенски свят, черно-бялата фотография намалява образа в снимката до най-важното – тъмнината и светлината, затова снимам само в черно и бяло“.

Вернер Киера е роден в Бон. Започва да снима в далечната 1970 година, а през 1976 г. показва пред публика първите си художествени произведения в експерименталната, сюрреалистична фотография. Съосновател е на мултимедийната художествена група Мая  / Multimediakunstgruppe Maya – 1987г./

„Първата ми камера беше Canon AE-1. По-късно се сдобих с други аналогови камери на Canon, като T 90 и EOS 3, които все още пазя. След това последваха цифровите  EOS 500 D и EOS 6 D. В допълнение към екзотиката можем да добавим пинхол камери, но също така и малка шпионска камера, особено подходяща за снимане в операта и театъра. Имам и оригинален Polaroid SX-70. И разбира се, различни iPhone (4, 5, 6 плюс).
С iPhone, открих нов начин за създаване на снимки. Серията ми с iPhone и приложението за уеб камери на живо намериха място в проекта „Non Places“ и спечелиха първо място на Mobile Art Europe Award в Берлинския музей на комуникациите през 2013 г.“

Всъщност, използването на уеб камери за фотографски цели прави Киера популярен.

 

През 1997 година той завършва и представя в книга един експеримент, продължил повече от две години. Проектът е наречен The Extended Eye. Работейки от родния си град Бон, той „фотографира“ по целия свят чрез уеб камери, като използва приложенията Live Cam.  150-те снимки, съдържащи се в този албум са заснети в черно и бяло и предимно през нощта. Те не са лъскави изображения, с които сме свикнали напоследък, а по-скоро умишлено избледнели и леко разфокусирани снимки, които могат смело да се нарекат фотографска живопис.  Тяхното очарование напомня на старомодните негативни снимки с ултра-чувствителен зърнест филм. В този проект Киера съживява един процес, датиращ от дните на аналоговата фотография, известен като техниката „сандвич“, където два различни негатива се поставят един над друг. Например, Киера взема снимка, която е заснела уеб камера в Токио и използвайки техниката „сандвич“  я комбинира цифрово със снимка, която е отснета в Рио де Жанейро. Цялата по-нататъшна обработка се извършва на iPhone. Критиците оприличават фотографиите от тази книга като пещерни (скални) рисунки, а самият Киера като самобитен дигитален художник.
Този уникален художествен проект е първият по рода си в света.

„Само въображението, чувствителните очи и будния ум, съчетани с определена издържливост, водят до „специалната снимка“, споделя Киера.

И наистина, неговите снимки са един истински стимулатор на въображението.

Статията е публикувана във photoworld.bg

Материалът и галерията може да видите ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *