Изгубеният албум

Някой чувал ли е за фотографска кариера продължила само… седем години? И аз не бях чувала. Да, има такъв фотограф, но хората го познават като холивудска звезда, като режисьор и актьор с над 150 филма и още близо толкова тв сериала. Това е Денс Хопър (1936 -2010г.). Неговата актьорска кариера продължава повече от половин век, но фотографската му се заключва между 1961 и 1967 година. Хопър е известен най-вече с класиката „Волният ездач“ от 1969 г., смятана за начало на цяла нова епоха в американското кино. Това е и годината, в която той спира на снима окончателно. Хопър започва кариерата …

Ужасът на войната през очите на една котка

Войната има само едно лице и то е грозно. Грозното може да бъде и страшно, плашещо. Грозното може да бъде и тъжно, като очите на… една котка. Реших да представя сирийския фотограф Хосам Катан точно заради снимка на една котка. Котка, преживяла ужаса в Халеб (Алепо). Аз не обичам котки, но тази ме вцепени и ме накара да я съзерцавам дълго. Хосам Катан е роден през 1994 г. Още на 17 години започва да снима за Aleppo Media Center (A.M.C) местна информационна агенция в родния му град Алепо. „Документирах събитията, които се случваха в моя квартал, а когато чуждестранните журналисти …

Пиша, за да се прехранвам. Живея, за да снимам!

Както често се случва в интернет, срещнах Мелиса Брайър случайно. Попаднах на два нейни проекта с фотоси на жени работнички (сервитьорките от поредицата, наречена The Watchwomen и фермерките от Out of the Kitchen, Into the Field), а след това се запознах и с уличната й фотография. Впечатли ме търсеният „виц“ в случайните й срещи по нюйорските улици. „Безкрайно съм заинтригувана от интересната симбиоза от публицистика и белетристика, която фотографита може да предложи. Камерата ми позволява да грабна странни краткотрайни моменти от лудия градски живот и да ги сложа в джоба си. Изображенията се превръщат в документи на града и възможност …

Мистериозната Вивиан Майер

В днешно време е трудно да разберем поведението на една фотографка, чиито снимки приживе никой не е виждал. Днес всеки, постнал снимка в социалните мрежи проверява през две минути колко лайка е събрал, колко човека са му споделили каченото и може да получи нервен срив, ако вдигнатите палци под щракнатото с мобилния телефон са под 10. Затова е твърде неразбираемо поведението на фотограф, който приживе не е показал нито една снимка публично. До 2007 година никой не беше чувал за родената през 1926 г. Вивиан Майер. Тогава в Гугъл няма и дума за нея. Откритията винаги стават случайно. Такъв е …

Happy RIZZI House

Странни, странни, колко да са странни-Happy RIZZI House

В последно време редизайнът на стари сгради е истнско модно нашествие на запад. Едно е обаче да проектираш някаква сграда от стъкло и алуминий и да я опреш върху неокласическата фасада от началото на миналия век, съвсем друго е да направиш така, че хем публиката да ахне, хем да се усмихне заедно със сградата. Усмихната сграда? Да, има такава и дори няколко. Това е малък комплекс от чудновати сгради, кръстени на техния архитект, американецът Джеймс Рици (James Rizzi) в немският град Брауншвайг (Braunschweig). Той е популярен творец, известен с плодовитостта на въображението си. Има способността и силата да направи нещо …

Русе, Днав

На Русе с любов

Възможно е, прочитайки още първите редове на този материал, някои да ме обвини в “местен шовинизъм”. Изобщо няма да се засегна. Една стара приказка гласи, че в България имало само търновски боляри и русенски аристократи, останалото било мешавица. След тези думи някои от вас даже може да ми се обидят и да вложат някои по-страстни чувства по мой адрес. Но ако между тях има такива, чийто крак не е стъпвал в най-европейския град на България, все едно нищо от онова, казано или помислено по мой адрес не ме е стигнало. Всичко това е в кръга на шегата, но в кръга …

Drinking From Fountain

ИСКАМ ДА ПИЯ ВОДА ОТ ГРАДСКАТА ЧЕШМА!

Жега. Термометърът бясно върви нагоре. Пот се стича по челото ми, нервна съм и на всичкото отгоре закъснявам. В бързането забравих да си взема заветната бутилчица с вода, която неотменно нося щом градусите минат цифрата 20. Пълня я с вода от чешмата, защото не обичам вкуса на минералната. Избирам сенчестите места на градската градина пред Народния театър и тайно изчислявам коя градска чешма ще ми е по близо – тази на ЦУМ или тази на гърба на БНБ. Избирам тази до ЦУМ, защото пътят е по-кратък пък и под колоните на Министерски съвет си е направо хладно. Остават някакви си …

фабрика за боклук виена

БОКЛУКЪТ КАТО ИЗКУСТВО

След като две манекенки, играещи в българското издание на „Стани богат”, макар и с помощта на медийния експерт Георги Лозанов, успяха да познаят кой е авторът на крилатата фраза – „Няма нищо Божествено в правата линия”, реших, че е време да напиша за една от по-неизвестните му работи – Фабриката за преработка на отпадъци в австрийската столица. Съоръжението Шпитенау е един от трите термични съдове за отпадъци на Фернварме – Виена. Сградата дължи своята известност на своя създател – ексцентричния художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер. Заводът се намира в центъра на града и повече прилича на луна парк, отколкото на …

Истанбул

ЗА ИСТАНБУЛ, ПОКОЙНАТА МИ БАБА И КОШЧЕТАТА ЗА БОКЛУК

Странна комбинация от думи в заглавието нали? Обяснението е просто, но дойде след задълбочен анализ. Да започнем отзад напред. Защо се появи сп. Екстериор? Едва ли заради баба ми, но ако беше жива със сигурност щеше да го чете. Тя обожаваше да си посяда в градската градина и да се препича на слънчице. Щеше да й е интересно да гледа и чете за градинките пред блока, детската площадка отсреща, старата фасада на прекрасната къща вляво или футуристичния изглед на новата бизнес сграда, двора зад къщата или двете цветни лехи пред нея. Тя, баба, си беше цветарка и то голяма, та …

За решетките, Дийп Пърпъл и Бетовен

Когато играя с приятелите си на асоциации, винаги думата решетка съм свързвала с думата затвор. Като една истинска жена асоциативното ми мислене винаги е било на ниво. След едно мое ходене из стара Европа обаче зловещата асоциация за решетка придоби други измерения. Разхождайки се из един град от римско време, окото ми попадна на два прозореца, пред които решетките бяха истинско произведение на изкуството. Веднага пожелах да се снимам пред тях, за да ги покажа на приятелите си от игрите на асоциации. Беше времето на прохождащата в България демокрация и естета в мен естествено се разбунтува, защото в родината на …