Ocean lovers

Подводният фотограф Михаела Сковранова: снимаш докато имаш дъх!

Завистта не е една от отличителните черти на характера ми, но това чувство изпитах силно, виждайки снимките на Михаела Сковранова, кинорежисьор и фотограф. Завидях й за младостта, за смелостта, за чувствата, който успява да предизвика у зрителя със своите подводни и редки „надводни“ фотографии. Само на 27 години, а за нея вече са писали Нешинъл Джеографик, Дейли Мейл, Гардиън, а тази седмица и Ню Йорк Таймс. Печели множество награди между които и австралийска номинация за 2015 година в „30 под 30 – жените фотографи“ (Photoboite 30 Under 30 Women Photographers) и първо място в Australian Life 2015. Още като ученичка …

Николай Казаков: Обичам да мачкам пространството

Николай Казаков не просто снима сгради, той ги показва на публиката с вещината на конструктор, на архитект-мечтател. Необичаният зрителен ъгъл, изненадващото кадриране с акцент върху повторяемостта на детайлите и урбанистичния минимализъм, правят стила му разпознаваем. Казаков, живее и работи в Карлсруе,Германия. Запознахме се преди повече от 15 години. Първо харесах снимките му в сайта http://photo-cult.com и започнах да следя публикациите му. Сетне, добила смелост реших да направя интервю с него, защото по това време работех като редактор в архитектурно- интериорно списание и исках колкото се може повече хора да видят работите му и да споделят емоцията.

Made by Russian: Георгий Пинхасов

Всеки запален по фотографията човек знае какво се крие зад Magnum. Това е най-престижната фотографска агенция, създадена на 27 април 1947 в Париж. От основаването й, до ден днешен, единственото руско име в списъка на членовете й, е това на Георгий Пинхасов. Кое е Георгий Пинхасов? Роден 1952 г. в Москва. След гимназията постъпва в Московския институт за кинематография, а също така работи като фотограф в студията „Мосфилм“. През 1978 г. се присъединява към Съюза на графиците в Москва (секцията за снимки) и придобива статута на независим художник. Снимките му са забелязани от режисьора Андрей Тарковски, който го кани да …

Werner Kiera

Стимулатор на въображението

Всички сме виждали кадри с лошо качество. Снимки с много зърно, криви хоризонти, фигури, които едва различаваме, копозиционно неточни и т. н. Лошото качество, според мен, никога не е пречка един кадър да те докосне. Важно е чувството, което поражда. Идея, сюжет, композиция. И да си го кажем направо – снимките ни не са кадри от състезание за перфектност, нито тестове за разделителна способност, това са кадри, снимани от живи хора, не машини. Кривите и чепати женски портрети на Пабло Пикасо, първоначално едва ли са възторгнали публиката,  но ето че днес те са смятани за шедьоври, а техният автор за …

Изгубеният албум

Някой чувал ли е за фотографска кариера продължила само… седем години? И аз не бях чувала. Да, има такъв фотограф, но хората го познават като холивудска звезда, като режисьор и актьор с над 150 филма и още близо толкова тв сериала. Това е Денис Хопър (1936 -2010г.). Неговата актьорска кариера продължава повече от половин век, но фотографската му се заключва между 1961 и 1967 година. Хопър е известен най-вече с класиката „Волният ездач“ от 1969 г., смятана за начало на цяла нова епоха в американското кино. Това е и годината, в която той спира на снима окончателно. Хопър започва кариерата …

Ужасът на войната през очите на една котка

Войната има само едно лице и то е грозно. Грозното може да бъде и страшно, плашещо. Грозното може да бъде и тъжно, като очите на… една котка. Реших да представя сирийския фотограф Хосам Катан точно заради снимка на една котка. Котка, преживяла ужаса в Халеб (Алепо). Аз не обичам котки, но тази ме вцепени и ме накара да я съзерцавам дълго. Хосам Катан е роден през 1994 г. Още на 17 години започва да снима за Aleppo Media Center (A.M.C) местна информационна агенция в родния му град Алепо. „Документирах събитията, които се случваха в моя квартал, а когато чуждестранните журналисти …

Пиша, за да се прехранвам. Живея, за да снимам!

Както често се случва в интернет, срещнах Мелиса Брайър случайно. Попаднах на два нейни проекта с фотоси на жени работнички (сервитьорките от поредицата, наречена The Watchwomen и фермерките от Out of the Kitchen, Into the Field), а след това се запознах и с уличната й фотография. Впечатли ме търсеният „виц“ в случайните й срещи по нюйорските улици. „Безкрайно съм заинтригувана от интересната симбиоза от публицистика и белетристика, която фотографита може да предложи. Камерата ми позволява да грабна странни краткотрайни моменти от лудия градски живот и да ги сложа в джоба си. Изображенията се превръщат в документи на града и възможност …

Мистериозната Вивиан Майер

В днешно време е трудно да разберем поведението на една фотографка, чиито снимки приживе никой не е виждал. Днес всеки, постнал снимка в социалните мрежи проверява през две минути колко лайка е събрал, колко човека са му споделили каченото и може да получи нервен срив, ако вдигнатите палци под щракнатото с мобилния телефон са под 10. Затова е твърде неразбираемо поведението на фотограф, който приживе не е показал нито една снимка публично. До 2007 година никой не беше чувал за родената през 1926 г. Вивиан Майер. Тогава в Гугъл няма и дума за нея. Откритията винаги стават случайно. Такъв е …

Happy RIZZI House

Странни, странни, колко да са странни-Happy RIZZI House

В последно време редизайнът на стари сгради е истнско модно нашествие на запад. Едно е обаче да проектираш някаква сграда от стъкло и алуминий и да я опреш върху неокласическата фасада от началото на миналия век, съвсем друго е да направиш така, че хем публиката да ахне, хем да се усмихне заедно със сградата. Усмихната сграда? Да, има такава и дори няколко. Това е малък комплекс от чудновати сгради, кръстени на техния архитект, американецът Джеймс Рици (James Rizzi) в немският град Брауншвайг (Braunschweig). Той е популярен творец, известен с плодовитостта на въображението си. Има способността и силата да направи нещо …

Русе, Днав

На Русе с любов

Възможно е, прочитайки още първите редове на този материал, някои да ме обвини в “местен шовинизъм”. Изобщо няма да се засегна. Една стара приказка гласи, че в България имало само търновски боляри и русенски аристократи, останалото било мешавица. След тези думи някои от вас даже може да ми се обидят и да вложат някои по-страстни чувства по мой адрес. Но ако между тях има такива, чийто крак не е стъпвал в най-европейския град на България, все едно нищо от онова, казано или помислено по мой адрес не ме е стигнало. Всичко това е в кръга на шегата, но в кръга …