врати

Почукай и влез

Има врати, пред които изпитваш страхопочитание и не смееш да отвориш. Има врати, които искаш просто да затръшнеш и такива, зад които искаш да се скриеш. Всъщност входът е винаги един, а за изходите съществуват варианти. Не знам дали е заради професионалната ми обремененост да обръщам внимание и на най-дребните неща, но селската порта и дебелата дъбова врата на някоя барокова сграда ме вълнуват по един и същи начин, само дето предизвикват различни емоции. Знам само едно, че вратата е призвана да ни защитава от нежелани посетители от една страна и от друга, да приканва гостоприемно желаните. Задача сложна още в условието си.

t_4537208

врати

Връщайки се години назад в „светлото ни социалистическо” минало се питам, защо на този елемент от цялостната визия на една сграда, е обръщано най-малко естетическо внимание, като изключим дебелите и красиви врати на министерски съвет, президентство и партиен дом. Защо архитекти и дизайнери (доколкото са били активни тогава) не са вземали за пример образците с невероятна орнаментация от началото на миналия век.

Днес, нещата като че ли са се наместили и в новото строителство трудно може да се видят врати от прост винкел или обикновен шперплат. То и времената станаха други и защитата на личното ни пространство с дебели и непробиваеми двери стана приоритет.

Затова нека почукаме и дано този, който ще ни отвори е добър човек.

Вратите, мокрени от дъжд,
изгнили от вода и зима,
гризат ги червеи безброй
и ги оглождват ветровете;
вратите с хиляди резби –
цветя и знакове без име –
със гвоздеи, халки и скоби,
с ръждата като кръв по тях.
Вратите, вашите врати
напразно вие ги заключвате.
Вий няма никога, уви,
да бъдете зад тях спокойни.
Когато вслушва се нощта
и вият сепнатите кучета,
не могат те да ви запазят
от Нея – вечната разбойница.

Атанас Далчев 1925

Публикувано в сп. Екстериор – 2007 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *