Русе, Днав

На Русе с любов

Възможно е, прочитайки още първите редове на този материал, някои да ме обвини в “местен шовинизъм”. Изобщо няма да се засегна. Една стара приказка гласи, че в България имало само търновски боляри и русенски аристократи, останалото било мешавица. След тези думи някои от вас даже може да ми се обидят и да вложат някои по-страстни чувства по мой адрес. Но ако между тях има такива, чийто крак не е стъпвал в най-европейския град на България, все едно нищо от онова, казано или помислено по мой адрес не ме е стигнало. Всичко това е в кръга на шегата, но в кръга на реалното е, че градът с една от най-забележителните архитектури в страната е точно Русе. Тъй като отправната точка за написването на този материал бе стилът сецесион, бе неизбежно да не се падне на мен честта да го напиша, все пак повече от половината ми живот съм прекарала сред тези уникални по своята хубост и дух архитектурни образци. Русе е градът образец на архитектурния стил сецесион. Най-характерното за него е флоралната декорация на сградите и декоративното богатство. Със завидна лекота, присъща на сецесиона, тогавашните архитекти и декоратори заемат и претворяват многоцветността на византийската и античната декорация, които за България са част от националното историческо наследство.
През 1878 г. Русе е първият по големина град в Княжество България. Той се слави и с много други първи места: първата у нас железопътна линия Русе- Варна (1866 г.), първото образцово земеделско стопанство в страната- Образцов чифлик (1866 г.) първото морско училище в България (1881 г.), първата метереологична станция (1883 г.) първата кинопрожекция в българия (1897 г.) първият асансьор и т.н.. В края на 19 –ти и началото на 20-ти век Русе се превръща в най-големия и красив град на България, с подчертан европейски облик. През този период се изграждат редица стилни сгради с една уникална външна и вътрешна декорация в стил сецесион, проектирани и построени от италиански, австрийски, немски и български строители. В града работят ярки чуждестранни имена като: арх. Фридрих Грюнангер, арх. Нино Ресети, арх. Р. Паул- Бранк, инж. Я. Шамарджиев, инж. Т. Тонев и много други. Те майсторски изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил “неокласицизъм” и “сецесион”, характерни за Западна Европа от средата на 19 век до Първата световна война.
През 1893 г. Русенската община приема правилник за строежа на частни сгради. В него се нарежда, всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с “пластична каменна декорация”. Две фирми, на Карло Францискони и на Георгиу Петреску, снабдяват строителите с всякакви украшения. Декоративни пластики се поръчват от Унгария – от фабриката “Йолкой”.
Доста силно е влиянието и на виенската школа и на стила “модерн”, проявяващ се в Русе предимно в орнаментиката- разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. Жилищата създават впечатление за тип “палацио” (малък дворец), с обогатените пластични форми и разнообразните “рококо”мотиви.
Една от тези сгради е фамилната къща на Нобеловия лауреат Елиас Канети. Друг образец на сграда, построена в стил сецесион е Регионалната библиотека “Любен Каравелов” – строена през 1911 г. за първата у нас Тарговско-индустриална камара. Проектът бил на арх. Никола Лазаров, дипломиран в Париж Внушителната сграда струвала на Камарата 180 000 лева. В ажурния парапет на стълбището арх. Лазаров вплел герба на търговията.
Говорим ли за сецесион, няма как да не споменем първата административна сграда у нас, строена за Окръжно управление след Освобождението – сградата на Дворец Батемберг. За неин проектант бил поканен арх. Фридрих Грюнангер, един от първите архитекти- чужденци, пристигнали в България след Освобождението. Авторът проектирал най-внушителната сграда в младата ни държава. Стените той украсил с гипсови архитектурни профили, а под лъвската глава на лицевата фасада бил монтиран бронзов герб на България. Съгласно традицията по онова време да се отбелязва времето на градежа с римски цифри била написана годината и името на княз Александър Батембертг. Строежът на двореца продължил 10 години. Две години след завършването му арх. Грюнангер бил удостоен с честта да проектира източното крило на царския дворец в София.
През 1897 г. италианският арх. Нино Росети проектира и ръководи строежа на една от най-внушителните сгради в града, предназначена за жилище на големия русенски фабрикант Андрея Тюрийо. Тя е “залепена” за символа на Русе – Доходното здание. Сградата има тежко декорирана външна архитектура с колони, пиластри, разнообразни картюши и бюстове, различни херми, маскарони и плетеници. Ъгълът й е подчертан с еркер и атика със свободно стояща статуя. През 1902 г. Тюрийо продава къщата на братя Равенски от Тетевен, които приспособяват етажите за хотел, а магазините – за сладкарница. Все още помня страхотните пасти от тази сладкарница, която функционираше до началото на 90-те години. През същата година по проект на инж. Георги Чавов, завършил в Лозана, Тюрийо строи друга сграда на търговската улица “Александровска”. На партера е разположен най-големият за времето си “дрехарски” магазин, носещ името “О бон марше”.
Днес тези сгради са част от безценното културно наследство, което се е превърнало в гордост за гражданите на Русе. Благодарение на широкия спектър от икономически и духовни контакти със страните о Дунава, Русе се формира като град със специфичен европейски облик и традиции, което се е отразило върху психологията на населението на града. То отдавна счита себе си и местонахождението си за неразделна част от европейското пространство. Ето защо не без основание, когато стане дума за мястото ни в Европа, русенци казват, че те винаги са били там.
Предполагам, че читателите – скептици вече са разбрали, защо толкова се гордея , че съм русенка.

Публикуван в сп. Домът – 2005 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *