Изгубеният албум

Някой чувал ли е за фотографска кариера продължила само… седем години? И аз не бях чувала. Да, има такъв фотограф, но хората го познават като холивудска звезда, като режисьор и актьор с над 150 филма и още близо толкова тв сериала. Това е Денс Хопър (1936 -2010г.).

Неговата актьорска кариера продължава повече от половин век, но фотографската му се заключва между 1961 и 1967 година. Хопър е известен най-вече с класиката „Волният ездач“ от 1969 г., смятана за начало на цяла нова епоха в американското кино. Това е и годината, в която той спира на снима окончателно.

Хопър започва кариерата си заедно със своя ментор Джеймс Дийн в „Бунтовник без кауза“ и „Гигантът“ през 50-те години на ХХ в. и изпълнява запомнящи се роли на маниаци в „Апокалипсис сега“, „Синьо кадифе“ и „Скорост“. Има две номинации за „Оскар“.

Приживе Денис Хопър често говори за първата си и единствена фотографска изложба. Тя е подредена през 1970 г. в Арт център Форт Уърт в Тексас и включва 400 черно-бели снимки, заснети между 1961-1967 г.. След смъртта му през 2010 г. неговата дъщеря Марин Хопър, тогава на 19 години, открива всички снимки от тази изложба, скрити в гаража, в кутии сред Коледна украса. „Беше изумително. Пред очите ми бяха оригиналите от онази изложба с неговите бележки, писани на ръка, на гърба на всяка снимка. Бяха стотици. Никой не можеше да повярва, че не са в нечие ателие или дадени за съхранение някъде.“
И така  се ражда втората изложба на Денис Хопър – „Изгубеният албум“. Експозицията в галерия Kohn в Лос Анджелис е открита през юли миналата година.

Малките изображения, монтирани само на картон, без рамка, без стъкло, създават усещане за интимност. На черно-белите кадри е запечатана атмосферата на 60-те, звезди като Анди Уорхол, Джен Фонда,  Пол Нюман и други. По думите на неговите приятели, Хопър не искал да бъде запомнен само като актьор, който прави снимки на приятелския си кръг. Може би затова неговите портрети на актьори и художници са сред най-завладяващите фотоси. Той „рисува“ епохата и с по-малко известни герои: хипита, протестиращи, мотоциклетисти, минувачи. Легендарните образи обаче са спонтанни, интимни и поетични, нерядко и политически. Те отразяват динамичната културна сцена на Америка през 60-те години и атмосферата на онова време като носят неустоимо очарование и завеждат зрителите на пътешествие в миналото.

По думите на съорганизатора на изложбата Сам Мелън „Денис Хопър беше човек с голяма страст. Той гледаше на света като тестова основа за творческите си идеи и използва фотографията, за да формира активно визията си като независим режисьор“. Талантлив, но спорен актьор той бива изгонен от Холивуд студио система. По предложение на Джеймс Дийн, Хопър започва да прави снимки, за да се учи как филмовата камера очертава предметите, заснемайки всичките си снимки в пълна рамка и с естествена светлина. През 1961 г. съпругата му Брук Хейуърд му дава първата камера – Nikon с 28-милиметров обектив. Първите му черно-бели снимки са на хора по улиците на Ню Йорк, Лос Анджелис, Мексико и други части на Америка.
Денис Хопър носи камерата навсякъде където и да отиде и си печели прякора „турист“.

Кураторът на изложбата Клаудия Бон-Шектор заявява, че „фотографията за Денис Хопър е средство за преход, което му позволява да остане творчески ангажиран в момент на значителни професионални промени и несигурност.“ Изгубеният албум е доказателство за еволюцията на Хопър като фотограф по време на това творческо и професионално преобразуване, нещо като съхраняване на семена, от които ще се развие кариерата му като един от най-големите американски актьори и режисьори“.
„Изгубеният албум“ е показан и в музея „Мартин Гропиус“ в Берлин, в Лондон в Кралската академия на изкуствата и в Гагосианската галерия в Ню Йорк.

Статията е публикувана във photoworld.bg

Материалът и галерията може да видите ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *