Красимира Пастирова – за диагнозата и въжето над пропастта

Избрах да ви представя Красимира Пастирова, защото тя е от тези вдъхновяващи жени, които е добре да срещаме по Пътя си и да се докосваме до тях. С нея се познаваме повече от 20 години. Тя е от онези приятели, с които можеш да не се чуваш месеци, но знаеш, че ги има, а като се чуете – разговорът продължава от там където е спрял. Без излишни въпроси. Без натяквания от рода „О, ти се сети“. Преди 2 години и половина Краси премина по тънкото въже над пропастта, на границата между този и онзи свят. Онази страшна диагноза се стовари …

Не искам доброто да ме изненадва

Не мога да се стърпя да разкажа последната ми среща с „нормален” човек. Толкова редки са ми тези срещи, че реших да описвам всяка такава, за да продължа да вярвам в доброто, в нормалността, в човешкото. Бях за кратко в Русе. Мой добър приятел честваше 60-годишен юбилей. Музиката на макс, купонът здрав, та здрав, изобщо всичко си беше както трябва. Тъй като обаче бе назначен за ден неделя, трябваше да се прибера с нощния автобус, който потегля в 02 часа към столицата. Като една същинска Пепеляшка си поръчах жълта колесница в 01 часа от заведението, пресмятайки, че ще успея да …

Градски транспорт стартира увеселителна програма

Театър – Център за градска мобилност Сцена – автобус 102 Постановка – Комедия в три действия Действащи лица: Пътник (от ромски произход) 120-килограмов контрольор Мустаката пътничка на възраст 72-74 години Шофьор-касиер (без реплики) Вход: 1.60 лв.  Първо действие Пътуваме с градския транспорт в автобус по линията 102. Жега, но рейса е нов, климатизиран и леко ароматизиран от някои пътници. Скука, чакаме си нашата спирката и реем погледи през прозорците. Изведнъж раздвижване на авансцената. Нещо става. Ром на средна възраст с бейзболна шапка и тениска с лекета от по на три години почти изтичва към шофьора. Явно е забелязал нахлуването на …

„Прощавайте, такси ли чакате?”

Поредното доказателство за ненормалността на времето, в което живеем ме блъсна тази сутрин. Както обикновено се успивам, закъснявам и …хуквам към стоянката на такситата, която услужливо се намира на 12 метра от входната врата. О, небеса… закъсняла съм и за там, защото е времето, в което няма нито една кола. Псувайки на ум заставам под сянката на първото дърво и зачаквам оглеждайки се дали нямам конкуренция за жълтия железен кон. Конкуренцията пристига след 30 секунди и отваря уста с въпроса: „Прощавайте, такси ли чакате?” Отговарям кратко „Да” и в този момент нямам никакво съмнение защо ме пита. Просто си личи, …

ЖП гара Русе

Новите дрехи на гарата

Русенецът и студент във Великотърновския университет Мартин Иванов изрисува изоставената колонада на Централна ЖП гара в Русе.

Шефът на Спешна помощ, племенник на Владиката

Вече съм сигурна – Владиката е вуйчо на д-р Георги Гелев. А може и да има ангел хранител, само дето още не съм разбрала името му. Друго обяснение нямам след като получи само последно предупреждение за уволнение. Заповедта естествено е на здравния министър Петър Москов, която идва след разследване на Генка Шикерова, разкриващо фрапиращи нарушения в системата на Спешна помощ. Линейки минават по 200 километра, за да заредят с гориво от конкретна бензиноколонка, което си мирише отвсякъде на корупционна схема и мафиотска договорка. Това не е първият, а поредния скандал около д-р Георги Гелев. През 2011 г. д-р Гелев получи златен скункс …

Исус и Мария-Магдалена софиянци

Вчера прегледах поредната порция странни, чудни, смешни имена на новородени в УАГБ „Майчин дом“. Картинката пак пъстра, пъстра… Да се смея ли, да плача ли….Вече съвсем закономерно… от 846 имена преброих само 4 отрочета, кръстени с тривиалното българско име Иван. Областите, в които са се взирали родителите преди да намислят имената на наследниците си са поп музика, спорт и Библия. Има и такива дето никъде не се срещат и сигурно майката или бащата, ще претендира за авторство като комбинацията Матео Джулиус?!? Бебоците носят собствените имена на  Стиви Уондър, Есма Реджепович, Майкъл Джексън, папа Йоан Павел II, Хана Монтана, ама не …

Happy RIZZI House

Странни, странни, колко да са странни-Happy RIZZI House

В последно време редизайнът на стари сгради е истнско модно нашествие на запад. Едно е обаче да проектираш някаква сграда от стъкло и алуминий и да я опреш върху неокласическата фасада от началото на миналия век, съвсем друго е да направиш така, че хем публиката да ахне, хем да се усмихне заедно със сградата. Усмихната сграда? Да, има такава и дори няколко. Това е малък комплекс от чудновати сгради, кръстени на техния архитект, американецът Джеймс Рици (James Rizzi) в немският град Брауншвайг (Braunschweig). Той е популярен творец, известен с плодовитостта на въображението си. Има способността и силата да направи нещо …

Русе, Днав

На Русе с любов

Възможно е, прочитайки още първите редове на този материал, някои да ме обвини в “местен шовинизъм”. Изобщо няма да се засегна. Една стара приказка гласи, че в България имало само търновски боляри и русенски аристократи, останалото било мешавица. След тези думи някои от вас даже може да ми се обидят и да вложат някои по-страстни чувства по мой адрес. Но ако между тях има такива, чийто крак не е стъпвал в най-европейския град на България, все едно нищо от онова, казано или помислено по мой адрес не ме е стигнало. Всичко това е в кръга на шегата, но в кръга …

Ходили ли сте в Русе?

Ходили ли сте в град Русе? Не? Голям пропуск! Поправете грешката при пръв удобен случай. Защо ли? Ей сега, ще ви кажем защо. Ако България е на 13 века, той е на 19. Ако софиянци са столичани, търновци – боляри, то русенци са аристократи. Ако търсите къде за първи път са въведени новостите в България през ХХ век, отговорът е – в Русе. Не случайно русенци считат, че всичко, носещо № 1 е с русенска регистрация. Освен това няма българин, пък и чужденец, който виждайки този крайдунавски град за първи път да не ахне и да не възкликне, че друг …