МОЯТА ПРЕМИЕРА, НАРЕЧЕНА ИСТАНБУЛ

Публикувано в сп. Домът – юни 2005 г. Дълги години наред с журналистиката упражнявах едно хоби – оперното пеене. Не се усмихвайте, не съм била солистка, а обикновена хористка. Сега, толкова години след раздялата с хобито, ми липсват три неща – пеенето, сцената и тръпката. Липсва ми и онова напрежение преди премиера. Сетих се за това усещане, когато стана ясно, че ми предстои пътуване до бленувания град – Истанбул. Някой може да каже – какво толкова, ей го къде е, какво му е толкова бленуваното. Много са мотивите ми, с които бих апострофирала, но ще посоча само два. Първо, винаги …

ЕХ, ВИЕНА, ВИЕНА…

Публикувано в сп. Домът – 2005 г. Аз съм от Русе. По нашенски казано, от малката Виена. Може би за това любопитството ми спрямо австрийската столица ме „гази” с такава натрапчивост още от най-ранна детска възраст. Око да види, ръка да пипне, казва народа. Осланяйки се на тази мъдрост, заредени с оптимизъм, богат списък с телефони, задължително картата на Виена и много филми в чантата, се отправяме към перлата на Дунав – Виена. Пътуването минава леко, защото мислите ти се движат с около 1000 км преди теб самия. Пристигаме на Вестбанхов (по-добрата, по-чистата и по-близка до центъра автогара, на която …